Може би не са французи, мосю Макрон?

Отзвукът от безредиците, палежите, грабежите и романтичния порив към повече образование във Франция показва отказа от мислене, логика и честност в най-високите нива на обществото. И тук, и там.
Ню Йорк Таймс пише как крайнодясното във Франция „грабва момента, докато бунтовете зашеметяват страната“.
Отново предполагаемият политически възход на туй вечно опасно крайнодясно сякаш е по-страшен от самото насилие, отприщено по европейските улици от различни групи, само не и от крайното дясно.
Този етикет, разбира се, вече е смешен.
Но и самото заглавие заслужава внимание. Крайнодясното грабва момента, докато бунтовете зашеметяват страната.
Все едно – хирургът грабва момента, докато куршумът стои в тялото на простреляния пациент. Пожарникарят грабва момента, докато покривът гори. Водопроводчикът грабва момента след спукването на тръбите.
С други думи – сякаш крайнодесните, които единствени предупреждават, че ще се случи това, което се случи, трябва да се правят на виновни само защото, ползвайки логика, исторически обстоятелства и боравене с базова статистика, са се оказали прави и са казали истината.
И сега, за наказание, трябва да си мълчат в ъгъла и да се срамуват.
Това изискват тези медии, политици и обществени сили – да се срамуваш от истината и да се гордееш с лъжата.
Затова като отговор се родиха и безбройните шеги с лицемерието на „официалното общество“ за природата на безредиците.
Снимки на брадясалите вандали с коментар – Разочаровани френски ученици, които току-що са разбрали, че посещението на музея е отменено.
И Лувърът заговори на политкоректен език през сегашното си ръководство, разбира се, когато трябваше да обяви временно затваряне на своите врати.
В оригиналното послание причината е „студентско социално движение“.
Във версията на английски, предназначена за световните туристи, пише „студентски стачки“.
В най-най-най-добрия случай (и щедър прочит) това е само част от истината.
Изопачена, изтерзана, изгризана истина.
Малко е като да си едновременно леко настинал от няколко дни, но и тежко препил снощи, с брутално разстройство и главоболие от зверското прекаляване с разнообразни евтини дестилати и съмнителни среднощни XXL дюнери „с повеч-чч-чко лютт-то-о, шшшш..ефе“.
И днес, в абсолютно насипно състояние, със стомашно-чревен тракт, който ти е обявил „специална военна операция“ и причинява погром в най-малкото помещение на дома ти, пропускаш работа и се оправдаваш пред началството с настинка.
Да бе, настинал си, но не това е истинската причина да се скатаеш от бачкане, нали?
Истинската причина е, че си се наказал като ирландски скитник от XIX век и в момента нямаш никакво доверие на собствената си отделителна система.
А точно си намерил обща тема за разговор с новата колежка от HR отдела и не искаш да я направиш свидетел на гастроинтестиналната ти капитулация.
Така и с Лувъра. Последното, което Френската държава, отговаряща за най-прочутия музей на планетата, иска, са кадри на безредици като от африканска гражданска война или „арабска пролет“ в близост до „Мона Лиза“.
И като стана дума за „Мона Лиза“...
Много вървят сега колажите на стреснатата французойка, която искаше да спре погрома над поредния магазин с думи и обясняваше на чупещите диваци, че това не е каузата.
Младата жена стана символ на заблудата, че каквато и да е била благородна кауза може да се защитава заедно с подобни хора.
А после – и от подобни хора. Каузата – или по-точно витрините на магазините и вековните архитектурни шедьоври.
Макрон попита в своето обръщение към нацията как може французи да рушат Франция. Може би те не се чувстват французи, мосю Макрон.
Може би дори мразят тази Франция и искат да я видят как гори, като преди това са се обзавели с луксозни стоки от разбитите бутици.
Нихилизъм плюс консуматорски нагон.
Ясно е, че има разнообразни кризи във Франция и други европейски държави, които също видяха своя мулти-култи модел сериозно застрашен, направо подпален.
Но един от проблемите е и подменената демокрация. В развития свят се случва сурова злоупотреба с тази дума.
Като под развит вече имам предвид свят на невменяем елит и апатичен народ, в който правилата капризно се пренаписват от екип хаотични, хипервентилиращи хомункулуси в паузата между два прайд-парад-протеста за права.
Тук веднага чувам как някой автоматично добавя – и свободи...
Говорещи глави и други анатомични части през час хриптят и подсмърчат патетично и прайм-тайм-ично за състоянието на „това, което имаме като българска демокрация“. Болна ли е тя, или ние сме болни от нея?
С какво ни зарази демокрацията и защо не ползвахме предпазни средства? Или както рече вече някой – демокрацията ни щеше да е чудесна, ако не бяха демократите ни.
„Погледни развитите страни, Ганя“, писка фалцетно-паркетният хор на националния ни комплекс за малоценност.
Тихо сега, ти, жлъчно жълтопаветие! Ти направи достатъчно, ти сглупи и сглоби несглобяемото, изпра вечните петна като в магическа реклама на суперпрепарат.
Но наистина – за какво говорим, когато говорим за демокрация? На последните избори именно във Франция „умереният либерален центрист“
Макрон, с личен президентски рейтинг, по-нисък от този на случайна венерическа болест...
... направи ала-бала с крайнолевите си неприятели, за да спре своите архиврагове-националисти.
И след втория тур на изборите в Петата република се получи сюрреалистичен парламент, в който първата по резултат партия на Льо Пен е трета по места, с три милиона гласа пред вторите, но с 38 депутати по-малко и нула шанс за правителство...
И сега именно крайнолевите наливат бензин в огъня на безредиците, а Франция сменя премиер след премиер и не може да излезе от политическата си криза.
Няма нюанси и странности на специфичните избирателни системи, които да нормализират аномалиите в старите и велики европейски страни по време на избори.
Свидетели сме на огромна криза на представителността в най-големите демократични държави.
Последните избори във Франция и Великобритания произведоха извънредно изопачени резултати. Да припомним пак какво стана преди няколко години.
След първия тур Националният сбор на Льо Пен и Бардела излиза на първо място.
За втория тур управляващите на Макрон правят схеми с Новия народен фронт, сглобен като Франкенщайн от множество леви и зелени партии, и тактически се оттеглят стотици кандидати по места, за да се удари така нареченото „крайно дясно“.
Единственото крайно тук е раздразнението на разума от кекавите клишета, които още лепнат по всяка медийна емисия.
Отново – на теория имаме избори с първи и втори тур, а на практика – система за нагаждане и схеми срещу посочения враг и сглобка всички срещу един.
Да видим дали и на идващите нови избори във Франция ще се случи, ще се сглоби подобно безобразие. Защото този път страната е като буре с барут.
А тук сме като остров на спокойствието, поне политически. Засега.
Ганя бългериънс си сипват уиски, след като току-що са махнали изявлението на Урсула фон дер Лайен за Черно море, за да гледат излизането на Урсула Андрес от Карибско море в първия филм за Джеймс Бонд „Доктор Но“.
Един филм от отминала епоха, преди окончателното навлизане на мултикултурния модел, който сега затрива културната част и остава с мултито. И ние знаем до какво води това.