„Моето момиче стана най-малкото трансджендър дете…едва на три“

От 3- годишна възраст единственото дете на Джейн Шофийлд отправя едно и също желание за рождения си ден и Коледа – „Искам да бъда момиче‘.

Когато семейството снимало своето момче, облечено в екип на Ливърпул, то почувствало, че трябва да бъде момиче.

Миналата година, на 7 -годишна възраст , желанието на детето най-сетне се осъществило, когато името му официално било сменено (със специално допитване  чрез анкета) на – Луна.

Днес гордата й майка разказва събитията, които променят живота й и се противопоставя на критиците, които смятат, че решението й да остави Луна да избере пола си било прибързано.

Детето започнало да носи поли в училище и дори е получило нов паспорт, като едно от най-малките трансджендър деца във Великобритания.

Здравният работник Джейн, на възраст 37 години, говори за момента, в който Луна (сега 8) се е „освободила“ и започнала да говори за мъчителния процес на сбогуване с малкото момченце.

Майката казва : “Луна питаше кога може да бъде момиче още след третиия си рожден ден, помислих го за фаза и й казах да не се държи глупаво“.

Но тя продължи да пита. Семейството ми смяташе, че тя е твърде малка, за да реши да бъде момиче, но не исках да и казвам как да се чувства и знаех, че това няма да престане‘.

Историята на Луна показва, че бройката на децата недоволни от своя пол във Великобритания се е удвоил.

Пациентите  на  единствената клиника за трансджендър  деца се покачили с почти 100 %  за 4 години.

Миналата година 2,590 деца са били записани в службата за развитите на  самоличността на пола в Лийдс, където ходи Луна.

Джейн казва как дъщеря й все страняла от „момчешките неща“ и предпочитала да играе с кукли и да се облича. На 5 й е било позволено да промени пола си, в социален аспект.

Джейн казва : “Преди това тя бе носила рокли на принцеса само в квартналния магазин (в мое присъствие), и у дома. На петия си рожден ден тя беше с рокля в „Дисниленд“ в Париж. Беше толкова щастлива.“

„На върха на всеки списък с желания винаги беше това да бъде момиче. Беше ми трудно да приемам това, което виждах.“

Луна била в училище само няколко седмици, когато Джейн отишла да говори с учителката.

„Беше световният ден на книгата. Обясних, че Луна иска да иде като Алиса от страната на чудесата и я попитах дали може. Учителката се съгласи, тъй като забелязала, че Луна винаги била сестрата или майката, когато децата играели и се маскирали.“

Внезапно се ужасих, че това може да й създаде проблеми. Стоях в колата и си изплаках очите. Не знаех какво означава транс наистина.  В продължение на седмици се ужасявах, че Луна ще живее живот без любов, изпълнен с хора, който я мразят.

Джейн казва, че видеата на родителите на транс деца в Ютуб, в които те говорят за положението си, информация, свалена от „Русалки“ , благотворителността за подкрепа на транс хора й помогнали да осъзнае, че Луна може да намери щастието.

Тя добавя : „ Колкото повече проучвах, толкова повече осъзнавах, че промяната не е краят. Луна можеше да има щастлив живот и да намери любовта като момиче. „

Този месец психолози от националната здравна служба казаха, че на децата им е позволено прекалено рано да започват да живеят като противоположния пол. Казват, че да оставиш деца на 6 да се променят социално би им нанесло дълготрайна вреда, като ги заставиш да решават твърде рано.“

Двама топ лекари също съветват да се внимава.

Социалният психолог д-р Дейвид Кантър казва : “На никой не бива да му се „слага етикета“ трансджендър преди пубертета. Ако детето е нещастно , това трябва да бъде изследвано без етикети.“

Консултант – психиатър и ТВ лекар Радж Персоуд добави : “Необходима е внимателна медицинска преценка , за да разберем какво става. Чак тогава могат да се вземат решения. “

Но самотната майка Джейн твърди, че щеше да е грешно да остави Луна да живее в лъжа. И акцентира: „Единственото за което бях сигурна беше, че аз никога не съм окуражавала Луна да бъде момиче. „

През 2016 година Джейн завежда дъщеря си на „Ливърпул Прайд“ , където „Русалките“ имали сергия. Срещнали семейство с транс дете, година по-голямо от Луна.

Джейн си спомня „Тя започна да носи дрехи за момичета и изглеждаше толкова щастлива. Попитах я дали иска нормални момичешки дрехи вместо рокли на принцеси и тя беше много развълнувана.“

Тя завела Луна в „Примарк“ , където й купила 3 рокли, чифт розови дънки и няколко пискюлчета.

„Когато я видях как подскача от щастие в съблекалните, сърцето ми се разтопи. Сякаш най-сетне се бе „освободила“ казва Джейн.  

„В момента, когато се прибрахме, Луна изпразни гардероба си от всички момчешки дрехи, сложи ги в чували, и с гордост прибра новите си дрехи.“

Дни по-късно Джейн каза на своята майка, че Луна вече ще носи само момичешки дрехи.

Тя казва: „Имахме ужасен спор, мама ми казва: „Не мога да я разхождам в момичешки дрехи!“ В отговор,аз и крещях, че трябва да бъде по-разбираща и да я подкрепя.

„Мама се обади по-късно, казвайки колко съжалява, как ни обича, но се страхува. Обясних, че се страхувам повече от всеки друг, но не мога да помогна на Луна сама.

„И с позволението на училищния директор, в началото на втората учебна година на Луна, тя вече гордо носеше момичешка униформа.“

„Всички бяха толкова толерантни. Веднъж други деца бяха я попитали защо е в рокля, тя им е отговорила: „Защото ме прави щастлива“  и нищо повече.

„Чувството за облекчение, което изпитах, когато тя се прибра вкъщи първия ден с усмивка на лицето, бе изумително.“

Тогава дойде проблемът с името.

След като пробва името „Алис“ в продължение на седмица, тя преминава към Луна – в чест на това, че тя и Джейн търсят луната през нощта, за да отправят желание към нея, преди лягане.

Процесът обаче не е бил лесен и Джейн признава, че скърби, когато във Фейсбук й изскачат снимки на Луна като бебе - „ Това ме кара да се чувствам така, сякаш съм загубила старото си дете“.

Но тя подчертава: „Обясних как се чувствам на приятели, които не са част от транс общността. Казаха ми, че трябва да съм благодарна, че имам дете.

„Сложна емоция е да бъдеш родител на транс дете. Последното нещо, което бях искала е да обидя родител, загубил детето си, поради злополука или болест. "

След като била медицинска сестра в продължение на 11 години, Джейн започнала курс по терапия и това й помогнало да се примири с новия им живот.

Това, че бе важна част от „русалките“ в Ливърпул, й даде увереност и сила да се справи с „ужасяващи“ онлайн коментари.

Тя добавя: „Спрях да чета коментари, казващи как родителите трябва да бъдат убити или децата им трябва да им бъдат отнети. Това бе в името на щастието на Луна“

„Знам, че ще срещне коментари, когато порасне, ще бъде мразена за нещо, което не е избрала сама, но мога или да имам мъртъв син, или щастлива дъщеря.“

Понякога Джейн се обръща към транс и ЛГБТ общностите за подкрепа.

Докосващ момент е бил този, в който Луна е била кръстена повторно миналата година.

Джейн казва: „Викарият нямаше как да ни подкрепи още повече, дори да носеше копринен шал с цветовете на дъгата.“

Когато виждам как Луна е приела своето автентчно аз, когато виждам колко е щастлива, интелигентна и изключително забавна, това ме прави ужасно горда. Децата трябва да бъдат себе си, за да разцъфнат, а не това, което някой друг иска от тях да бъдат. "

Луна има пет прегледа в джендър клиника и може да задава въпроси и да проучва идеи за собствената си идентичност.

Джейн казва: „Следващата промяна ще бъде след няколко години, когато започне нейният пубертет и тя направи своя избор - дали иска хормонални блокери и лекарства или каквото и да е. Това ще бъде изцяло нейно решение. "

Източник: mirror.co.uk

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}