Мисирки, умрете с достойнство!

Мисирки, умрете с достойнство!
07-12-2021г.
7
Гост-автор

Журналистиката отдавна не е това което беше. Да не говорим, че не е и това, което трябва да бъде.

Журналистиката умря по неизвестни причини някъде около 2000 година. Наследи я уродливото и отроче – жълтата журналистика. От своя страна жълтата журналистика не се нуждаеше от журналисти, а от журналя. От мисирки. Хора, които не ги е срам да се излагат, да пишат глупости и скришно да броят стотинките, изработени с гнусните си деяния.

        По времето, когато журналистиката умря, хората с повече от два неврона в главата се отказаха да се доверяват на тъй-наречените печатни медии.

За това бяха обвинени интернет и телевизията, но никой не потърси сметка на мисирките. Те тихо седяха и си бълваха жълто-кафявата помия и се чудеха защо никой не лапа продукта им като възторжена патка. Така умря и пазарния принцип в този така важен стълб в обществото ни. Журналистиката вече престана да бъде четвърта власт. Тя въртеше магистрални свирки на първата, втората и третата власт и по всичко си личеше, че ѝ харесва. Читателите се отвратиха.

        Но и мисирките, както знаем, са произлезли от хората и имат подобни нужди – да се хранят. Мисирките или по-скоро техните крепостни владетели започнаха да ги продават като собственици на публичен дом. Подреждат ги за оглед от клиента и така… Честито.

Сега сме едни двадесет години след описаните събития. По будките се търкалят някакви книжни отрепки, които твърдят че са с многохиляден тираж. Винаги на първа страница е някой недраг от групировката политик, който е нещо си скандално разобличен или окаяна чалгаджийка, закъсала за рейтинг. Медийния секс върви с пълна сила, но е слабо търсен. Порното отдавна е безплатно.

Хората все по-неохотно дават малкото си пари за медийните лайномети.

На лайнометите обаче не им пука. Те се изхранват с платени любовни услуги. И така ще бъде, докато любовта или парите свършат.

        От вчера цъфти някакъв скандал против журналистиката. Не, бе. Грешка. Това не е против журналистиката, а в нейна памет. В името на всички безславно загубили работата си, прогонени и непожелали да въртят гюбеци за пари журналисти. Това е в името на честността. Защото не можеш да живееш на чужд гръб срещу услуги.  Ако се чудите, чии е този гръб и чии са тези пари, това са пари откраднати от нас – читателите.

        Затова, мисирки, не се газирайте. Не надавайте вой, а приемете съдбата си. Вие не умирате сега. Умряхте преди двадесет години. Идете си тихо и се опитайте поне това да е достойно. Вече и на панихида нямате право.

        Амин.

  Автор: Емил Йотовски

  Източник: novini.bg

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.