Милитаризацията на ЕС създава предпазен екран между войната и НАТО

Милитаризацията на ЕС създава предпазен екран между войната и НАТО
12-06-2023г.
0
Иво Христов

Дясната пропаганда за съюз между президента и главния прокурор се опитва да хвърли димна завеса над управляващата коалиция, която се зловиди дори на собствените си избиратели.

Пропагандата на десните партии поставя Прокуратурата и Президентството от едната страна на барикадата. Те търсят да хвърлят димна завеса над управляващата коалиция ПП-ГЕРБ-ДБ, която се зловиди на цялото общество, включително на собствените им избиратели, които не гласуваха за тези партии с мандат да се коалират.

Ако някой твърди, че президентът и главният прокурор са в един лагер, то там са и всички останали българи, включително собствените им избиратели. Да не забравяме, че бунтът преди 3 години започна с десанта на Прокуратурата в Президентството. Преди дни съдът оправда г-н Милушев, който беше обект на онзи обиск.

Президентството и неговите сътрудници бяха оневинени. Как може някой да свързва тези две фигури - на президента и главния прокурор, освен за пропагандни нужди?

Гръмките формули за „исторически компромис“, зад които се крие кръвосмешението между „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ, не хващат дикиш. Затова се налага да се пускат такива пропагандни димки. Ако има компромис, то той е от страна на Борисов и Пеевски, тъй като и двамата бяха нарочени за мафия. Борисов победи на изборите. А сега е принуден, под заплахата от „Магнитски“ и прочее инструменти отвън, да се коалира с някогашния си кръвен враг, с критиците си и т.н. Това е компромис.

От другата страна нямаме компромис. Имаме абсолютна загуба на морална и политическа достоверност. Там са фарисеите по дух, които ходят винаги с насочен пръст, дамгосват и демонизират, и които за финал се прегърнаха с хората, които наричаха „мафия“. Сега заедно ще пишат конституция.

Не съм запознат с намеренията на президента относно подписването на указа за освобождаване на Иван Гешев, нито с вътрешнозаводските интриги на ВСС, но вероятно има чисто конституционни основания държавният глава да изчака, ако е взел такова решение. Познавам президента като много стриктен легалист, той следва неотклонно буквата на закона, дори понякога в свой политически ущърб.

Разбирам, че някои много бързат с освобождаването на главния прокурор, тъй като напоследък той се активизира и възбуди много дела.
Българският политически живот, взаимоотношенията между политиката, Прокуратурата и други институции са толкова непрозрачни, че е много трудно да тълкуваме до каква степен тези действия са мотивирани от политически интерес, до каква степен - от зависимости или емоционални междуособици.

Вълната от поискани депутатски имунитети при всички положения поставя новата коалиция в конфуз, защото, за да бъде опазена, всеки трябва да бди над това да не падне имунитетът на неговия партньор. Те са поставени пред собствената си несъстоятелност като коалиция. Това е техен проблем, в тази коалиция не ги е тласнал Гешев или някой друг.

Мераците за конституционна реформа са трайно вкарване на България в погрешен коловоз. Защитавам тезата за необходимостта от еволюция към президентска република. Това, което те ще направят сега, е да укрепят партокрацията и парламентарната република, чието рухване наблюдаваме в директен ефир. Депутатите в българския парламент се плюят около трибуната в буквалния смисъл, бият се, Кирил Петков влезе с взлом в стаята на „Възраждане“, мерят си мъжките достойнства и т.н.

Българският парламентаризъм представлява една детска градина. Но той търси да се укрепи, посочвайки като свой проблем съдебната система. Уви, проблемът далеч не е само там, а се изразява и в липсата на легитимност. Само една трета от българите гласуват за тези народни представители. Проблемът е и в недемократичния характер на новата коалиция, тъй като никой от избирателите на двата полюса не е давал мандат на своите избраници да се коалират. Те гласуваха тъкмо с обратното намерение: с идеята ГЕРБ да съхрани това, което построи през годините, включително собствения си корупционен комфорт, а другите - с идеята да ги изместят и да заемат същата ниша. Сега те се коалираха под външен натиск.

Налице е проблем с управляемостта, парламентът реално не функционира, а страната се затлачва с проблеми, които не могат да бъдат разрешени своевременно. Някои противници на президентската република, казваха, че е по-добре партиите да се контролират взаимно, отколкото да бъде трудно контролиран един център на власт, какъвто е Президентството, който би концентрирал много правомощия. Е, сега видяхме как се контролират взаимно партиите: те се съешиха публично, при положение че бяха избрани с други намерения.

Всички възражения на ревнителите на парламентарната република бяха пометени от събитията от последната седмица.
Партиите, които в момента се занимават с написването на новата конституция, внушават, че проблемът не е в тях, а е дошъл от служебните правителства на Румен Радев в последните две години. 

Това, разбира се, е нелепо в очите на всеки критичномислещ човек. Ние сме парламентарна република от 30 години. През последните две години служебните правителства правиха ревизии на предходните управления, успяха да решат енергийния батак, завещан от „Продължаваме промяната“, свършиха и други положителни неща. Но те не могат да се разгърнат, тъй като са лишени от парламентарна подкрепа и от възможността да променят правилата в държавата.

Президентът Радев беше опозиция на всички предходни кабинети - и този на ПП и БСП, и на дългогодишното управление на ГЕРБ. Това е негова принципна позиция. На записа на Радостин Василев се чува как в редиците на „Продължаваме промяната“ се обсъжда отстраняването на Румен Радев чрез импийчмънт. Какво по-категорично опровержение на внушенията, че ПП били негови рожби?
Те бяха негова грешка, не негови рожби.
Намирам за „патетична бутафория, необходима за мобилизация на десния вот“, протестите пред кабинета на Радев с лозунги „Тук не е Москва“. Необходим е враг. Дълги години това беше комунизмът, после г-н Пеевски, но сега заедно пишат конституция и през последните месеци за враг беше нарочен президентът. На следващите избори ще бъде „Възраждане“ и т.н. Трябва им морален патос, за да звучат барикадно и героично, като хора, които отстояват някакъв цивилизационен избор. Продават тази стока от много години и за мен е чудно, че все още има хора, които им се връзват.

Очевидно е, че тук не е Москва. България е част от Европа и географски, и исторически, и икономически, и политически. Не мисля, че в България има особени тежнения за промяна на това състояние.

„Възраждане“ е изразител на растящата еврофобия и евроскептицизъм, но не е причината. Истинската причина е тъкмо омерзението и отвращението от тази прослойка, която претендираше, че е проевропейска, която приватизира европейската кауза; която живее от декламации и рецитации, и която се облажи от този преход.

Сегашната управляваща коалиция разглежда България като функция от Украйна, а не като свой единствен приоритет, какъвто би трябвало да бъде за всеки управляващ. Аз методично гласувам „против“ военна помощ за Украйна, тъй като намирам, че тя захранва войната и милитаризира по най-лош сценарий Европейския съюз, превръщайки го в нещо като предпазен екран между войната на Изток и НАТО. САЩ не желаят пряко да се ангажират в тази война, затова се изтикват напред страните от Източна Европа. Това е опасно. 

Бившият генерален секретар на НАТО Расмусен дори допусна създаването на “коалиция на желаещите”, която да набира войски за Украйна.
Намирам, че ще бъде много зловеща ирония, ако мините и боеприпасите, пометени от язовира „Нова Каховка“, бъдат довлечени от Черно море на собственото ни крайбрежие. Може да се окаже, че много от тях са български. 

Тогава ние ще разберем, метафорично и буквално, какво правим, изнасяйки боеприпаси за тази война. Трябва да заемем твърда позиция за прекратяване на войната, за мирна инициатива от страна на ЕС. Иначе тази инициатива няма откъде да дойде. Засега не се вижда такова осъзнаване - нито у нас, нито в Европа.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.