МИЛА РОДИНO
Автор: Анита Мейзер
Мила Българио, ти от мен се отрече и на заточение ме обрече...
Истински България обичах и от нея до 2016 г. не се отричах...
Тогава шепа хора се събраха, бързо се разбраха и в Ада ме "заклаха”. Полицай история заформи, прокурорката я доуформи, а съда ме доизкорми.
Толкова много ми се насъбра ,че вместо да си го изкарам на онези, които ми кроят ковчези и онези журналисти, които ме тормозят като фашисти - си излях болката в рими и хич не ми 'дреми'...
Знай, Българио - всички твои планини, реки, плажове, баници и български книжарници обичам, но когато някой те прецака - носиш болката си в
“сака” - и ти се иска, но не ти стиска, да извикаш на глас и да разцепиш мрака, за да влезе светлината...
Хора...знам, че има много злоба в нашата страна, но оставям и това настрана ...
Не знам как изглежда Ада на оня свят, но повярвайте ми - на Земята това в България го преживях...
Затова...във великата страна Америка ще си стоя и тук ще умра...
По принцип...и аз като вас искам, край Черно море да брискам, да живея, да почивам с приятели, да се смея и там са остарея,
но несмея вече, като преди за теб Българио да копнея...
Лоши хора ме чакат, за да ме причакат...
Често за Родината си милея, но как да стане това, с вас обратно да се слея, като ме заляхте с “вряла вода” и затворихте моята врата!
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.