Медийното пространство е отровено от откровено невежество по темата „Украйна“

Медийното пространство е отровено от откровено невежество по темата „Украйна“
31-03-2022г.
5
Гост-автор

Войната в Украйна напълно разголи медиите у нас. Стана ясно, че те са просто канали, по които се движи глобалният информационен ток, предназначен да поразява умовете на населението. Медийното пространство е отровено от откровено невежество по темата „Украйна“, натрапва ни се повърхностна интерпретация на полуизмислени факти.  Например Русия унищожи цялата военна инфраструктура на Украйна и предприе тактика на изтощителна обсада на градовете, за да не бомбардира цивилни. Това обаче беше представено като потресаваща загуба за руските въоръжени сили, които се изговарят като „унищожени почти до крак“ от малката, но много смела украинска армия. Киев организира мощна и сложна информационна кампания с остри, понякога дори нелепи елементи по дезинформиране, осмиване и демонизиране на врага: „свършило им горивото“, „танковете им били счупени“, „войниците не знаели къде отиват“, „руснаците избивали деца“ и т.н.

Информационните вълни моделират мисленето на хората, обособявайки го дори като фразеологично изразяване. Всичко, което извира в момента от медиите ни, е един неспирен единосъщ теч ала Джойс без препинателни знаци, чиято цел е да емоционира и ужасява, без дори критично зачитане на истината. Защото истината е сложно събирателно обяснение на факти, причини и следствия, а не плосък изваден от контекста етикет. Междувременно медиите ни се затвориха с невиждана непропускливост за грамотен анализ. А директорите на най-големите медии бяха посъветвани и помолени от властта за червени линии, „да внимават с другата гледна точка“, докато отмине войната. Колкото повече война, толкова повече елементаризиране.

Защото основен инструмент в „управляемостта“ на стадото са медиите. Те са оръжие, без което съвременният свят би се разпаднал от колебание „какво да мисли“ и „накъде да върви“. Много пъти е ставало ясно, че разузнавателната информация се наглася според нуждите на политиците. Ще припомня докладът на британското правителство относно оръжията за масово поразяване на Саддам. Пълен с фалшиви доказателства, а описанието на устройството за химическо оръжие се оказа твърде подобно на това в холивудския филм „Скалата“. Медиите обаче веднага формираха заглавия: „Британия на 45 минути от гибелта“. Въпреки прозрачната манипулация фалшивите твърдения не бяха оттеглени от MI6 до юли 2003 г. – в продължение на четири месеца след инвазията. Явно, че не става дума за агент, който е излъгал SIS (трудно е да излъжеш най-добрите). Става дума за нагласени данни, които да оправдаят решенията на политиците.

Имаше и друг документ, в който част от данните, които трябваше да послужат като мотив за война на британското правителство, бяха копирани от Ибрахим ал-Мараши, студент от Калифорнийския държавен университет, включително с печатните му грешки. Възниква основателната съпоставка: щом разузнавателните данни се изкривяват за нуждите на политиците, щом политиците си поръчват факти за пред обществото, какво да мислим за медийната информация?! Част от нея буквално се измисля и подава по глобалните канали такава, каквато е „необходимо“ да бъде.

Шедьовърът на западната демокрация е, че предоставя на гражданите си свобода на потребителския и политическия избор, но междувременно ги превръща в „свободни“ обекти на изкусна медийна манипулация. Както казва германският философ Освалд Шпенглер: „Що е истина? За множеството истината е онова, което се чете и слуша непрекъснато. Каквото казва пресата, това е истината. А повелителите й създават, преиначават, подменят истини. Дори днес има слабоумници, които се въодушевяват от мисълта за свобода на пресата. Пресата е армия с грижливо организирани видове оръжие, с журналисти, вместо офицери, с читатели вместо войници. И като във всяка армия войниците се подчиняват сляпо и нямат идея за плана на операциите“.

Медиите са стеснили света до телефонен дисплей. Парадоксът е, че намножаването на източниците на информация не ни прави по-малко невежи. Обратното, прави ни по-перфидно манипулирани. Прави умовете ни по-достъпни за интервенция. Причината е, че знанието изисква усилие, а информационната атака е нахлуване във възприятията, тя е просто наливане, докато обектът може и да е пасивен. Това е решаващо за крайния резултат, когато искаме да знаем защо истината се унищожава толкова лесно от елементарни медийни атаки. Украинската информационна кампания се осъществява от западни стратези и тя е особено въздействаща, защото е лансирана по глобалната информационна мрежа, която е оперативен ресурс на САЩ. Това е причината Украйна да печели информационната война.

Има дори предложение бул. „Драган Цанков“, на който се намира Руското посолство у нас, да се преименува на бул. „Украйна“. Трябва да се научим да управляваме обществените истерии и мозъчния мрак, които ни натискат отвън по различни поводи, включително, когато ни светнат русофобските сигнални лампи, иначе не можем да сме сериозна държава, ставаме играчка за случайността. Всички добре разбираме, че не е нормално украинското посолство да иска преименуване на улици в България. Украйна беше хаотизирана и дадена за разтерзание, и това беше продължителен процес, имаше време за мислене. Тъжно е да се наблюдава, че властта там продължава да не схваща защо се случва тази война. Наративът, че руснаците са „имперското зло“, е ясен. Но тогава кое наложи да боцкат с кабъри „злия“ Путин по петите?! Отговорът идва с класическия въпрос: Cui bono? Кой има най-много полза от това?

Медийните лъжи и полуистини са новата версия на тиранията. Днес няма граждани в затворена география, но има информационен похлупак, който форматира убежденията на масите, докато „се чувстват свободни“. И то в такава степен грубо, че стигаме до парадокса: деспотизъм на свободата. Свидетели сме на поток от контролирана информация с контролирани говорители, една видима баналност на пропагандата, но толкова масирана, че става дума буквално за удавяне. Обаче! Колкото и да е удобен този контрол, не може да се изгражда смислен свят, като непрекъснато се мобилизира незнанието, а тълпата се вкарва в истерия за целите на глобалисткия диктат. Това е пирамида, която някой ден ще рухне.

Има ли изход?! Винаги е валиден английският принцип „men not measures“ (хора, не мерки), който представлява тайната на всеки успех, и в политиката, и в бизнеса, и в медиите. Само мислещи хора могат да счупят добре затворения медиен буркан на глобалната властова информационна доктрина. Тъкмо затова посредствеността е най-добре ползваната цензура. Познавам умни журналисти, които се самообучават в посредственост, за да бъдат такива, каквито ги иска и може да ги понесе матрицата. Така беше по времето на комунизма, когато за истината се говореше само иносказателно. Така е за съжаление и сега… 

   Автор: Калина Андролова

   Източник: "ТРУД"

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.