Медийни сюрреализми: Риск печели, риск…губи

Медийни сюрреализми: Риск печели, риск…губи
17-12-2021г.
10
Гост-автор

Нека разгледаме най-интересните медийни абсурди през изминалата седмица (не непременно най-важните).

Риск печели риск губи

Риск печели, риск губи се завръща на екран! Легендарното шоу ще се излъчва по телевизия BulgariaOne. Типично за времето на първото си излъчване (1994 – 2005), то е копирано от чужбина – по времето на Дивия запад за телевизията, почти всички предавания бяха адаптирани чужди формати. Тъжното е, че масово копирането и липсата на оригинално съдържание продължава и до днешен.

Легендарно не толкова заради замисъла си, ами поради причината, че даде път на оригиналните „адреналинки“ към най-различни сфери на обществения живот. И най-вече заради запазената марка „Вицовете на Къци“, както и няколко реплики от участници, заживели собствено битие и дори увековечени в песни като „На мен не ми трябва жокер, я го знам бе, скакаУец“.

От друга страна – „Риск печели, риск губи“ се връща в ефир, Слави Трифонов е в забутана кабеларка, Румен Гечев дава икономически съвети, Бойко Рашков и БСП са в управлението, инфлацията се покачва стремглаво – човек би попитал коя година сме. Което е поредното доказателство, че историята не е линейна, а циклична. Take that Fukuyama!

Запъващият се депутат

Наскоро излезе една прилична статия в The European Conservative със заглавие „Midwits: The True Enemies of Counter-Revolution“, основана на теза от „Малкото знание“ на Александър Поуп. Основната теза накратко е, че нискоинтелигентните са естествени съюзници на високоинтелигентните (нека го ползваме в академичен смисъл, без да се обиждаме). Всички сте виждали онова меме с IQ скалата и знаете за какво става въпрос.

Реалността на това може да се проследи с огромна точност в българския обществен живот и реакциите в социалните мрежи. Примерът с горкия запъващ се на трибуната на Народното събрания депутат (далеч не първият такъв) е добър.

Да разгледаме реакциите:

Първосигналната реакция на долния сегмент:

„Ха,ха,ха е*ахти идиота, тоя какво прави въобще в Народното събрание, като не може да върже две приказки на кръст?“

Вторичната реакция на midwits:

„Проявете малко разбиране – всеки, който за първи път говори пред публика е притеснен, това е един от най-големите човешки страхове, млад и неопитен е, вие да не би да сте по-добри?“

Контра-контра реакцията на горния сегмент:

„Този човек, независимо от младостта си, все пак е народен представител. Предполага се, че като такъв е говорил пред хора и ги е убеждавал да гласуват за него, за да ги представлява и изразява мнението им. Няма извинение да не може да говори на трибуната!“

А ето го и въпросното изказване:

Възстановяване на парламентаризма

Ще се анализира тепърва. Оказа се, че Кирил Петков вероятно е единственият човек в Европа (За Канада не е сигурно), който разбира, че има криза с цената на тока – длъжни сме да отбележим, че тя се дължи в много малка степен на българки решения (пропуснато да бъде отбелязано от опозиционните медии). От друга страна пък никой не го попита, защо той е последният, който разбира за това. Междувременно от заявилата се като икономически дясна партия ГЕРБ решиха да предложат…мораториум на цените. Дали това е било капан или наистина така-го-разбират-дясното (отново незададен медиен въпрос), бе засенчено от оправданието защо всички (освен ДПС – б.а.) подкрепиха гласуването:

Не били разбрали за какво гласуват“.

Дано не започнем някоя война с тези знаещи и можещи от А-отбора. Ей така, без да разберат за какво гласуват.

Междувременно Асен Василев иска да ограничи разплащанията в брой, а депутат от управляващите (от „Демократична България“) иска да си получава заплатата в брой, защото го преследват ЧСИ-та. Аналогичен случай със зелените сертификати – нека да започнат първо от себе си.

 

Формула 1 като апотеоз на журналистическата некомпетентност

Спортната журналистика се намира в отчайваща криза. Да започнем с изключението, обаче – коментаторите на Формула 1 – Иван Тенчев, Момчил Манчев, без никакво съмнение са на световно ниво. Отразяването, най-вече сайтовете, са на трагично ниво. Пример от последната седмица са публикациите по повод последното инфарктно състезание за годината. Пример за това как елементарно непознаване на спорта може да доведе до тотален провал в основната задача на медиите – да информират.

В случая става въпрос за решението за изпреварване след прибирането на колата за сигурност. Както правилно отбелязаха повечето световни медии, а и българските коментатори на Диема, решението, което впоследствие беше отменено, е „да не се допуска изпреварените с обиколка състезатели да изпреварват“. От сайтовете (sportal, gong) първоначално това беше интерпретирано като „Да не се допуска изпреварване“ (въобще).

Изгубени в превода се засили в неспециализираните сайтове, като clubz, които очевидно или са поверили спортната си рубрика на някого с майчин език, различен от българския, или дори не си оправят публикациите, след като ги минат през Google Translate. Защото със сигурност такъв текст не може да напише дори откровено страдащ от дислексия осмокласник: Линк

 

Селфи с Пеевски

Бедни, бедни Панев! Защо не умря при Гредетин! Човек тъкмо би се усъмнил, че някой в „Демократична България“ всъщност има чувство за хумор и бързо тези съмнения се разсейват. „Селфито“ на Владислав Панев с Делян Пеевски предизвика поредица от негативни реакции сред демократическата общност, което доведе до десетина поста в обяснителен режим от самия Панев, няколко медийни допечатки от присъдружните и проправителствени медии, че даже и оставка.

 

Въпросното злополучно селфи

 

Тук могат да се изведат два нюанса. Първият е, че огромна част от българското общество все още си мисли, че отношенията и речите пред медиите и реалните взаимоотношения между политиците са едни и същи. Накратко – че си бият шамари по коридорите на парламента. За това е виновен политеймънтът и разбира се, въпиющата инфантилност, особено сред по-младите избиратели.

Вторият нюанс е отдавна известен. „Демократична България“ е единственият политически субект, чиито активисти и привърженици са по-противни от политиците в нея. Не поради особена заслуга на вторите обаче, които са в плен на сектантско сборище, което рано или късно им изяжда главата. В случая – на Панев, който би бил доста по-приемлив министър на екологията от съпредседателя на Зелените.

  Автор: Николай Облаков

  Източник: ahtezimedii.com

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.