Медийната пропаганда срещу Тръмп

Медийната пропаганда срещу Тръмп
14-01-2021г.
46
Гост-автор
Понеже партийната и политическа врява в Америка във връзка с опита за импийчмънт срещу президента Тръмп е оглушителна, и се тиражират екзотични теории на второ- и треторазрядни американски юристи, които обслужват пропагандата на демократите и заблуждават хората, ето някои конституционноправни уточнения:
 "Тежката артилерия" на американското конституционно право, чието становище е меродавно по тези въпроси и има необходимия авторитет в Сената на САЩ - професорите Алън Дершовиц и Джонатан Търли, са категорични - няма конституционни основания за импийчмънт и Сенатът не може да гласува по повдигнатото от долната камара обвинение след 20 януари, т.е. след изтичането на мандата на Тръмп. Дори и демократите да злоупотребят с власт и да се опитат да задвижат отново процедурата след мандата, такова конституционно нарушение няма да получи необходимите гласове сред републиканците, за да мине. За тях думата на цитираните конституционалисти е закон и върховенството на конституцията е над всичко!
За да не стават обърквания заради масовото и безкритично тиражиране на пропагандното клише "Тръмп е първият президент с два импйчмънта", следва да се има предвид следното. Истината е, че Тръмп е първият президент с два неуспешни, и го подчертавам - неуспешни! - опита за импийчмънт. За да онагледя правната същност на тази процедура по начин разбираем и за хора без специализирана констииуционноправна компетентност, ето две сравнения, груби, но уместни. Гласуването на импийчмънт в долната камара е нищо повече от повдигнат обвинителен акт, който трябва да бъде внесен в съда. Това, че има обвинение срещу някого съвсем не означава, че е виновен или че може да бъде наказан само на това основание. В сила е и презумпцията за невиновност до доказване на противното. А доказването става в съдебен процес. Решението дали обвинителният акт е основателен или не, принадлежи единствено на съда. По същия начин обвинението на долната камара се внася в Сената, който открива специфична квазисъдебна процедура - председателства се от председателя на Върховния съд, страните имат свои защитници и пр. Неслучайно е предвидено, че за одобряване на импийчмънт и отстраняване от длъжност са необходими гласовете на 2/3 от Сената. Тоест, задължително широко и то двупартийно съгласие. Импийчмънт в Сената не може да мине само с гилотината на едно партийно мнозинство. За разлика от долната камара, където процедурата е максимално отворена - отделен конгресмен може да внесе импийчмънт, който се приема с обикновено мнозинство.
Тази процедура прилича и на вота на недоверие по нашата система - това, че е внесен и се обсъжда, не означава, че ще бъде одобрен.
Повдигнатото срещу президента Тръмп обвинение в долната камара е лишено от конституционни основания. В американската юриспруденция има ясни критерии за понятието "подстрекателство към насилие". Те са изведени в делата "Бранденбург срещу Охайо" (1969) и "Хес срещу Индиана" (1973). Това е т.нар. тест "Бранденбург". Накратко, за да бъде квалифицирано едно слово като "подстрекателство към насилие", то трябва да призовава директно и конкретно към насилствен акт, който да бъде извършен в конкретно време и на конкретно място. Не е достатъчно застъпничество за радикални действия по принцип, абстрактно. В случая няма нито едно изявление на президента Тръмп, което да подстрекава към насилие и за нахлуване в Конгреса. Точно обратното - зове изрично за мирни протести. За разлика от половината от Демократическата партия начело с Пелоси и Клинтън, които открито и конкретно възхваляваха насилието и погромите на "Антифа" и Black Lives Matter през миналата година.
Може ли процедурата по разглеждане на импийчмънт в Сената да започне след изтичането на мандата. Не, не може. Има, естествено, някои екзотични теории и партийно-медийна врява около тях, че може. Но господстващото схващане сред сериозните конституционалисти е, че това е недопустимо. Първо, защото целта на конституционния институт на импийчмънта е да се одобри или отхвърли отстраняването от длъжност на президента или друг публичен служител. Никой не може да бъде отстранен от длъжност, която вече не заема поради изтичане на мандата. Второ, прецедентът от XIX в., при който военният министър е отстранен след като вече не е заемал длъжността, е неприложим в настоящия случай. Тогава военният министър, разбирайки, че одобряването на импийчмънта е неизбежно, непосредствено преди гласуването яхва коня и от Капитолия препуска до Белия дом, където депозира оставка. Очевидно умишлено действие за предотвратяване на импийчмънта. В случая с президента Тръмп имаме обективен факт - изтекъл мандат и прекратени на това основание правомощия. Така, че дори и партизанските страсти на демократите да надделеят след 20 януари и да поставят в Сената въпроса за импийчмънт постфактум, то републиканците, дори и тези няколко, които не подкрепят Тръмп, със сигурност ще го отхвърлят поради очевидна противоконституционност.
Създават ли "два импийчмънта" пречка за бъдещо кандидатиране. Категорично не! Първо, защото имаме два неуспешни опита за импийчмънт и отстраняване от длъжност. Неуспешни. Отхвърлени, нереализирани. И, второ, защото дори и да бъде одобрен от Сената един импийчмънт, то това не води само по себе си до забрана за кандидатиране и заемане на публичен пост. Такава забрана може да се гласува като отделно, самостоятелно решение на Сената, но само след като вече е прието решение за одобряване на импийчмънт и отстраняване от длъжност с 2/3 мнозинство. Досега в историята е имало две такива допълнителни решения - след одобрен импийчмънт на двама федерални съдии през ХIX в., Сенатът е гласувал, но вече с обикновено мнозинство, и допълнително решение, с което е наложил забрана за заемане на публичен пост.
 Не обръщайте внимание на партийната врява по темата. В крайна сметка всичко ще протича в рамките на конституционния процес.
 
  Aвтор: Борислав Цеков

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.