Мазутът измести дори безумните цени
Автор: Тони Маринова
И ето ме на моренцето ни. Любимото. Черното.
Разхождам си се в Царево с истински черни стъпала и, уви, в същия цвят и душа. Не знам кой и защо допусна мазутения ад по родното южно крайбрежие, но, със сигурност, очерни ваканцията на много от нас. Всъщност, на малцината, които все още сме тук. Мазохистично вкопчени в родолюбието си и чудната ни природа. Въпреки всичко. Даже безумните цени и обслужване отидоха на заден план. Мазутът хубаво ги измести.
В моята лична класация, особено. Защото никога няма да забравя първата си дългоочаквана разходка по плажа онзи ден. И как два астрономически часа разтварях тапициран мазут по лапите на кучето си. Шише лакочистител отиде, а за ужаса и страха, които брах как всичко това ще се отрази на животното и дали няма да го отровя, не искам и да говоря. Как джапанките ми отидоха в боклука, а ветеринарят, с който се консултирах ме "успокои" съвсем: "Така е тези дни, навсякъде - от Бургас до Ахтопол!". И се оказа прав, плажът вече е мазутено приключение. Дори водните змийчета са покрити с мазут... и не, моля ви се, всичко си е наред, няма екокатастрофа, ама изобщо. Разбира се, и с дъщеря ми го преживях мазута. Че и преживявам. Да знаете, как се рисува живописно с мазутени пръстчета по лице, корем, ммм...
Поне вече съм светната как се почиства. Мокри кърпички на плажа и олио вкъщи. Но другото как да почистя не знам! Това черното от душата си. И да се опазя бяла... и добра. Всички сме вече в черното.
Минахме от тъмната страна. И все по-малко ни пука. Кой, как, какво и защо се случва са въпроси, които ако не те облеят с конкретна чернилка, не ти се иска да си ги причиняваш изобщо. Че и да те облеят, пак си траеш. Заравяш глава в пясъка и чакаш да отмине. Тази чернилка скоро обаче не виждам как ще отмине. Поне на моето плажче и скали, които са без концесионер и грижа от общината. Ще си се чистим цяло лято с олио и ще псуваме яко.
И, да, не е честно, хора. Но явно си го заслужаваме. Черното ни море обаче - не. И заради него, мазохизмът ми да съм тук ще продължи. Олиото ми и търпението ми само дано не свършват, дано!
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.