Мартин Карбовски: Демокрацията ни прилича на ТКЗС

Интервю на Петър Волгин с Мартин Карбовски:

 Петър Волгин: Първият гост в нашето предаване е Мартин Карбовски, добре дошъл. Освен, че днес са избори, отбелязваме тези дни и 30 години демокрация, което е една важна дата безспорно, предразполага към много изводи, къде по-песимистични, къде по-оптимистични. Твоята преценка каква е – по-скоро към оптимизма или по-скоро към песимизма?

Мартин Карбовски: Бих казал веднага : „Да живее демокрацията, пътят към евроатлантизма и доброто битуване на българския народ." Аз мисля, че разговорите в неделя, по време на избори, са смешни, абсурдни, такива по Йонеско и Бекет, и мисля, че няма да успеем да говорим нормално, защото има стотици хиляди регулации и глупости, които ни забраняват да говорим. Не искам само да те отчаям в началото на разговора, затова искам да направя много важна обява: „Продавам казан за ракия, марка „Интелигент“ . Не може просто да се приказва. Нищо не може да се каже за избори. Можем да кажем, примерно, гласувах за едно по-добро бъдеще.

Петър Волгин: Любимата ми фраза е тази.

Мартин Карбовски: Това са едни идиотски неща, но трябва да спазваме закона. Ние сме изключително добри граждани, които спазват закона и , разбира се, ще страдат заради това.

Петър Волгин: Тоест, гражданите, които спазват закона, страдат? Това е един от изводите за 30-те години демокрация?

Мартин Карбовски : Според мен си хабят живота директно. Демокрацията може да се обясни по един много прост начин. Преди време Желю Желев, Бог да го прости, обясни комунизма през книгата си „Фашизмът“. Ако ме питаш какво представлява демокрацията след 30 години, аз мога да я обясня през комунизма.

Комунизмът се съдържаше в едно четирибуквие, което се нарича ТКЗС. Тук изгубихме, разбира се,  младата публика. Но по принцип, демокрацията в момента седи като едно ТКЗС, където, ако помниш структурата, беше задължително да има един началник, несменяем, той е шеф на кооператива. И той носи каскет, или езикът му е като каскет, и държанието му е като каскет – такъв потен каскет, грубоват, с къса вратовръзка. Неестетична история.

Едновременно с това той имаше власт върху всички хора, които работят, доят крави, вадят картофи, тези трудещите се. Под него, не знам дали сега съществуват такива хора с каскети и език като каскети, хора без никакви метафори или хора, които са верни служители на някаква идея, това е най-страшното. Под тези имаше клакьори, тези клакьори, това е много модерна дума, бяха партийни работници в ТКЗС-то, които, нищо че са в калта, говореха за светлото бъдеще и за неща, примерно, като „европейско семейство“. Трябва да имаш и един Хонекер, Ерих Хонекер, който може да напсува българите, да им каже, че са банди – български банди, украински банди. Обаче ние, понеже сме от едно семейство – тогава социалистическото, няма какво да му кажеш на Хонекер и на съвременния Хонекер. Та имаше клакьори, които възпяваха по един изключителен начин, сега може да ги наречем условно журналисти. Те възпяваха светлото бъдеще, европейското семейство, обърках се.. не европейското семейство, а социалистическия реализъм, примерно, и други такива.

Нямам много време и си мисля, че хората, които са живели само преди 30 години ще се сетят. Под тях са интелектуалците – на всяка цена на тях трябва да им се дават картофи и те да казват „С нашия ръководител, ние много добре живеем!“ Актьорите, примерно, Тицо Найн, той отива и казва за шефа на партийното събрание и за текезесаря, шеф на кооператива : „Страхотен меценат сте, другарю началник!“ Най-хубаво е, когато е актьор и всички го харесват, той да отиде и да каже политически: „Абе аз не мога без картофите на шефа на ТКЗС-то.“

Това са културно-масовиците, те не са просто актьори, те са някаква служба, на длъжност, и обикновено са взели някакъв много минимален хонорар, но всъщност те са верни на партията, и в цялата тази история трябва да разберем, че има една партия, един вожд, една мечта – една цел. Оттам вече идват слоганите като „Дела, дела и само дела“, но те не е задължително да са дела – могат да са „Работа, работа“, примерно, или „Повече работа, работете повече за по-добро бъдеще“. Общо взето, някой трябва да седне да напише книга, която да обясни днешната ситуация, която не се нарича демокрация, а се нарича капитализъм, доста грозен, през ТКЗС-то. ТКЗС, пак ще кажа за младите зрители, е трудово-кооперативно земеделско стопанство, това означава много земеделци, селяни, които се кооперират, за да просперира държавата. И накрая, след 45 години, между другото, тя по времето на комунизма не просперира, тя се провали, задлъжня, повече хора измряха, демографският прираст спря, сега мисля, че се получава същото – през ТКЗС може да се обясни.

Петър Волгин: Това искам да те попитам, за сега, с по-директни изрази можеш да си послужиш.

Мартин Карбовски: Не мога.

Петър Волгин: Без да споменаваш имената на кандидатите за кметове, разбира се.

Мартин Карбовски: Ти ме цензурираш.

Петър Волгин: Аз съм известен с това, че цензурирам хората, които идват тук. 

Мартин Карбовски: И цялото радио, ти си символът на цензурата.

Петър Волгин: Абсолютно, символа на цензурата, сталинизма, троцкизма и всичко останало. Ето, и ти работиш като журналист, сега не е ли по-добре, отколкото преди? 

Мартин Карбовски: Мда. Не, самият факт, че се шегуваме с това, и още не са влезли тук, много едри полицаи имате на входа на БНР..

Петър Волгин: Да, нищо не се знае. 

Мартин Карбовски: Нищо не се знае, но това, засега е добре. Все още имаме сили да се шегуваме, но това, което не е добре и е ужасяващо, е социалната парализа. В момента ние не можем да се похвалим - от демография до развитие на бизнеса и цялото усещане за демокрация и свобода у нас. Имаме, категорично, социална парализа, която умните хора обясняват със социален асансьор. Няма асансьор, пише „Асансьорът не работи“. Пише „Социален асансьор“ и някой е лепнал табелка „Не работи социалният асансьор“..  Ама и стълбите не работят.

Петър Волгин: Добре, а как стои въпросът със свободата, защото това беше при по-умните хора през социализма, това беше основното им желание – да имат повече свобода, да могат да говорят това, което искат, да четат, каквото искат, филмите да гледат, които искат? 

Мартин Карбовски: Аз мисля,че едно време текезесарите, кооперативът, нямаха нужда от свобода, и сега те родиха други хора, които също нямат нужда от свобода. Незнайно защо, те нямат нужда от гръбнаци, и повечето хора у нас нямат нужда от гръбнаци. Те са медицински феномен, в който хората или са счупени накриво, надолу, някакси и няма значение кой вятър те вее и как счупеният ти гръбнак се обръща като ветропоказател или към евроатлантизма, или към Сибир, на другата посока, или към путинизма, в момента. Най-страшното е, че когато някой се опита да забрани, когато някой се опита да има гръбнак, то се оказва, че другите въобще не се интересуват – кой има гръбнак, кой за какво се бори, кой за какво говори. Именно затова нашите легенди, борци за свобода, винаги ще бъдат изключителни самотници. Най-тъжните социопати и самотници като Левски, Ботев и други.

Петър Волгин: Идеологията днес, има ли господстваща идеология или..? 

Мартин Карбовски: Има. Аз за идеологията не мога да говоря, но мога да кажа нещо за ТКЗС-то, което без идеология не може да живее. Все пак в ТКЗС-то ставаше дума за производство на зеле и картофи. Въпреки това картофите и зелето са дълбоко идеологизирани и за „наши хора“. Това беше страшно в ТКЗС-то и сега, когато стане дума за картофи, приеми ,че това е еквивалентът на бизнес, но аз за сега ли говоря вече...

Петър Волгин: Знам ли...

Мартин Карбовски: Значи – картофи и зеле и винаги се правят някакви лозунги „Повече картофи за партията!“, примерно повече бизнес за партията, повече далавери за партията, повече.. абе каквото кажеш, ама да е повече – за партията. Повече екскременти за партията, само и само да е повече, и сега е така. Ще го кажа, сега излизам вече от глупавите си метафори, но сега е точно така. Лошото е.. ще го кажа така, ама ще те глобят.

Петър Волгин: Кажи го, хайде.

Мартин Карбовски:- Ние живяхме в свят, в който можеше да се каже всичко. Единственото, за което ме е страх в момента - излизайки от всички метафори и шеги - картата не може да е оцветена в един цвят. Така ще ти го кажа, защото те уважавам, за да не те глобят. Едно време в ТКЗС също имаше избори, обаче избираха същия началник на ТКЗС-то, разбираш ли?

Петър Волгин: Има една много популярна фраза днес, даже я изписват като графит, често я виждам по стените – „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят.“ 

Мартин Карбовски: Това не е така. Навсякъде изборите променят нещо, просто проблемът е, че в момента всички ядат – пържола или кренвирш, в зависимост от социалния си статус, и смятат, че нямат нужда от повече. Тук кооператорите коментираме – само кооператорът е виновен, че началникът на ТКЗС-то е такъв идиот – никой друг не е виновен, но ако кооператорът в ТКЗС-то е решил, че обича кренвирши, има евтини кренвирши и банани на скара, разбира се, банани на скара – без тях не се минава. Този човек, кооператорът, е щастлив, някакси е щастлив – това, че децата му ги няма, това, че образованието е скапано, това, че здравеопазването е доста сложен процес, в който се дават пари под масата – това няма значение, важното е, че имаме пълен хладилник. Това, между другото, го нямаше по времето на ТКЗС-то. Сега малко се подобри, да ти кажа, и стана ясно, че ние винаги сме мечтали за кренвирши, винаги сме били кренвиршни хора, които нагъват кренвиршите с обвивката, на която има рекламно политическо послание.

Петър Волгин: В другите държави, в които хората не отиват да гласуват, казват „ Ами то всичко е наред, дали ще ни управлява ляво-дясно, център, няма особено значение, нищо няма да се промени, аз защо да ходя да гласувам? Тук този принцип може ли да бъде приложен? 

Мартин Карбовски:Може, защото няма значение. Колелото на историята се върти от педали. Сменят се леви педали с десни педали. Обаче, когато едните краднат, а после другите краднат, това е горе-долу нормално.  Ако само левите краднат, това е голям проблем. И къде е проблемът?  Не е в левите и десните педали. Проблемът е, че няма кой да ги изремонтира, няма кой да ги арестува, да ги оправи.

Петър Волгин:А кой да ги изремонтира? 

Мартин Карбовски:Трябваше да има три власти.

Петър Волгин: Има ги. 

Мартин Карбовски: Ти казваш.

Петър Волгин: Пише ги, те действат, при това много активно, различните власти.

Мартин Карбовски:Аз не мога да кажа всичко, дори и на шега. Сега се замислям, че е по-добре да си мълча. Всъщност, не съм казал нищо, извинявам се на публиката на БНР и на всички, които смятат, че хуморът ми е сложен, или твърде груб, но както Тренчев онзи ден съжали за 30-те години демокрация, мога само да кажа честно, пред всички хора, че 30 години капитализъм и демокрация, за мен лично, защото говоря лично за моята съдба, са пълен провал, дори вина. Вина, категорична, затова, че не възпитахме децата да останат тук и да се борят наистина за живота си и за собствените си картофи, а не за картофите на партията.

Петър Волгин: А защо не го направихме, имаш ли отговор?

Мартин Карбовски:Защото сме разединени, защото сме кръвожадни овце и защото сме тревопасни. Не знам дали сте забелязали, ако един лъв го ухапят хиените, идва друг лъв и го спасява. Обаче, ако една антилопа гну я ухапе лъв, всички други антилопи викат „Ами тя си е виновна сама, тя сама си закъса“.  „Ама и вас ще ви изядат утре“ казва другата антилопа, по-жива, по-млада. Те казват „Ама ние сме толкова много, че я крокодил, я.. няма да съм аз“ , но всъщност, ако става въпрос за българския народ като стадо от антилопи гну, можем да кажем, че сме малко, вече... ако сме такива антилопи, ако приемеш тази метафора.

Петър Волгин: Е, нали бяхме лъвове, титани? 

Мартин Карбовски: Не само, че не сме лъвове, ами сме проскубани същества с ужасен имидж,като тръгнем от Макрон, пардон, Хонекер, Янош Кадар и всички останали, които ни ругаят, и минем през ужасната тъпня – расистки скандал във футбола и минем през всички престъпления, които се правят в Гърция от българи, които са минимален брой, но имиджа ни там е ужасен – не е имидж на добри туристи, а на хора, които си варят детето в тенджреа, но тук това няма да го чуете. А най-страшното, което е – разбрах, че във Франция се води някакъв разговор за исляма, миграцията, много ожесточен, Макрон го каза това нещо.. Тук този разговор не се води. Защо не се води, не знам...

Петър Волгин: Защо не се води, наистина, този разговор?

 Мартин Карбовски:Честен разговор за емиграция, капитализъм, ислям. Там дори има призив да не се строят джамии, обаче тук това не го казват. Много неща отвън не влизат при нас, в новините.

Петър Волгин: Може би сме прекалено политически коректни? 

Мартин Карбовски:Ние сме. Всеки кооператор, който произвежда картофи, трябва да бъде политически коректен, защото няма да произвежда повече картофи, а ще го пратят да чука камъни и това е дамгосано, жига върху челата ни, синила от бич е това, и ние много се страхуваме да не останем без картофите си и кооператива си, който е дълбоко разединен, глупав и клюкарски.

Интервюто можете да чуете тук.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}