Македоци предявяват претенции към песента ,,Море сокол пие"

Тези дебели овчи глави слънчасали от Бивша Югославска Република ( БЮР ) Македония много пишат, малко четат. В една група предявяват претенции към песента ,,Море сокол пие"

С радост решех да ги разочаровам , че

първата изпълнителка на „Мо̀ре, сокол пие“ е Анастасия Павлова Шаркова, по известна като баба Наста – македонката ( да се чете българка от Македония!!! ).

След създаването на Българското народно радио, Васил Стоин (фолклорист от БАН) участва в комисия за подбор на песни, като събира около 1200 такива от Източна България. Песните са хармонизирани от композитори като Марин Големинов и Иван Кавалджиев, тази тяхна намеса поставя началото на фолклорен жанр, определян като лично творчество. Първата певица, която изпълнява на живо песни пред микрофона на радиото е Настя Павлова.

Родена е около 1869 година в Крушево, тогава в Османската империя. По-време на Илинденско-Преображенското въстание Анастасия Павлова взема дейно участие в подпомагане на българските революционери. След потушаването на въстанието Наста Павлова укрива в къщата си българските революционери

 Коста Попето и Андрей Докурчев.

 Премества се в София, след като родният ѝ град остава в пределите на Македония. Нейни колеги твърдят, че е истинска българка, голяма изпълнителка и колоритна личност. Пее артистично и вдъхновяващо – тя не просто изпълнява песента, тя я пресъздава. Толкова е популярна, че по време на войната софиянци чуят ли сирените, предупреждаващи за бомбардировка, казвали: „Баба Наста се обади!“.

От Българска история

Запазено е уверение, подписано от Коста Христов Попето, удостоверяващо, че народната певица Наста Павлова е вземала активно участие в Илинденско-Преображенското въстание:

Текст

  Увѣрение

Долуподписания Коста Христов Попето, гевгелийски войвода, родомъ отъ с. Смоквица, Гевгелийско, удостовѣрявамъ следното:

Презъ време на Илинденското възстание азъ и Андрей Димитровъ Докурчевъ отъ Велесъ действувахме въ Крушово. Лично азъ убихъ заптията на чешмата. После хвърлихъ бомба въ укимато. Таксидаритѣ откриха огънъ и убиха единъ крушовчанецъ. Тогава азъ запалихъ кѫщата, въ която бѣха таксидаритѣ, които изгорѣха вѫтре. Презъ време на подготовката на Илинденското възстание Наста Павлова взимаше най-живо участие. Най-самоотвержно тя помагаше при укриване на пушки и четници. По подозрение, че мѫжътъ ѝ убилъ турчинъ лежалъ въ Битолския затворъ, а по време на възстанието турцитѣ го заклаха, както бѣгаше съ едното си момиче, което не следъ много време умре. Следъ потушаването на възстанието пакъ Наста Павлова се нае съ рискъ на живота да ни крие у дома си мене и Андрея. Заедно съ майка си Тана Горчилова тя ни преобличаше въ попски дрѣхи като попове за да ни спаси живота... И до днесъ тя не престава съ своитѣ пѣсни да манифестира българщината на македонцитѣ, като чрезъ тѣхъ поддържаше високо духа на своитѣ сънародници презъ робството. Нейнитѣ народни пѣсни по Радио София сѫ били слушали въ Македония като литургия съ сълзи на очи.

Горното удостовѣрявамъ, за да ѝ послужи гдето трѣбва, защото тя наистина е една заслужила жена в борбитѣ за свободата на Македония.

Коста Хр. Попов

   Автор: Ивайло Шопски, фейсбук