Поисках официална справка за броя на родените деца през 2017 година в ловешката болница.
Само 209!
В същото писмо ми отговарят, че в регистъра на населението през 2017 в Ловешка община са записани 301 деца.
Дъно! Невиждано дъно!
През 2009 година са били 436, за 2010 – 372, 2011- 415, година по-късно 420.
През 2014 и 2015-та са 338.
Бас държа, че през 2018-та няма да стигнат и 300.
Държа друга официална справка на община Ловеч, според която 15-20% от децата за всяка от годините са с настоящ адрес в други общини или чужбина.
Казано без заобикалки техните родители са се преместили да живеят другаде заедно с децата.
Сигурен съм, че с толкова ще намалеят и записаните дечица в регистъра за 2017 година.
Днес минах край детска градина и две училища, в които текат сериозни ремонти.
Сградите изглеждат модерно, а скоро такъв вид ще имат и дворовете.
А как ще напълним опустяващите занимални, класни стаи и чудесни спортни площадки?
Сега разчитаме на 250-280 деца в детските заведения и началните класове.
Само след няколко години ще бъдат 200-220.
После ще намалеят под 200 и само Господ може да знае до къде ще продължи безумието.
Децата за първи клас вече не достигат.
Училища са разклатени, директори и учители се гледат с подозрение и разменят обвинения.
И това е само предупреждение.
Защото когато броят на децата се капсулира в едва десет паралелки ще рухнат училища. Не едно, няколко.
Ще ми се да бъркам, но развръзката въобще не е далеч.
{BANNER_ID-3}
На фона на тази картина административното спокойствие направо изумява.
В актуализирания документ за изпълнение на плана за развитие на Община Ловеч четем тежки констатации.
Например, че възрастовото съотношение е фактор за бъдещо непълноценно социално-икономическо развитие или пък това, че лошото съотношение между населението на границата на пенсионната възраст и онова, което тепърва ще започне работа е потвърждение за бъдещи значителни предизвикателства при осигуряване на кадри и експерти за развитие на икономиката, предприемачеството и инвестициите.
Въпреки евфемизмите оценката е плашеща, но въобще не достига до най-важните кабинети в местната власт.
Лично аз се уморих да слушам лозунги и празни обещания.
От последния път, когато ми обещаха демографски мерки и програма измина повече от години.
Нито ред, нито стъпка и съвсем логично ситуацията е още по-лоша.
А местната власт все така не осъзнава, че докато не покаже желание за истински действия е пасивен съучастник в демографското съсипване на Ловеч.
И когато говоря за действия нямам предвид несериозни мерки като финансова премия за всяко новородено.
Имам предвид мерки с добавена стойност като преференции за младежки бизнес и предприемачество, кардинална промяна в икономическата визия с приоритет за високите технологии и модерните производства и услуги, прозрачна бизнес среда, качествено образование, гарантирано здравеопазване.
Човешкият потенциал е всичко.
Работна сила, потребител, ресурс за икономическо възраждане.
Загубата на демографски ресурс е най-страшното, което може да сполети една община, град, общност.
Винаги, когато виждам местна власт да прахосва демографски ресурс ме нападат много въпроси.
Най-безобидният е дали на някого му пука какво ще представлява Ловеч след 5, 10 или 20 години?
***
АВТОР: ИВО РАЙНОВ
Източник: eratosten.wordpress.com
{BANNER_ID-4}
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.