Искаше ми се саркастично да илюстрирам голяма част от отношенията в днешно време. Инфантилните мъже. Леките, продажни жени.
Но реших да ви покажа как е било, какво е имало някога... и може би някъде все още съществува.
Любовен трепет върху хартия. Хартия, попила сълзи, мастило, червило от устни...
Представям ви петте любовни писма, които се считат за най-велики в историята. Проучването е направено във Великобритания, по повод „Свети Валентин“.
***
”Честит рожден ден, принцесо, ние остаряхме и вече свикнахме един с друг. Мислим по еднакъв начин. Четем си взаимно мислите. Знаем какво иска другият, без дори да се питаме. Някой път се дразним взаимно. Може би понякога се приемаме за даденост. Но от време на време, както днес, аз разсъждавам върху това и осъзнавам колко щастлив съм да споделя живота си с най-великата жена, която съм срещал. Ти все още ме изумяваш и вдъхновяваш. Ти ми въздействаш към по-добро. Ти си обектът на моите желания, причина номер едно за моето съществуване. Обичам те толкова много.
Честит рожден ден, принцесо!
Джон“.
А вашият мъж забрави ли пак рождения ви ден?...
„Моя мила Клеми, в твоето писмо от Мадрас си написала няколко думи, които са много скъпи за мен. За това, че съм обогатил живота ти. Не мога да ти опиша какво удоволствие ми достави това, защото аз винаги съм се чувствал толкова поразително отдаден на теб.“.
Може би сега, за да приемеш, че някой е обогатил живота ти, то той трябва да ти е предписал поне апартамент?...
Макар любовта им да е била от разстояние, да са я определяли като „ жертви на несинхронизирана страст“ следващите редове ще те накарат да я усетиш .
„Ти си толкова прекрасна, че паспортните ти снимки трябва да бъдат триметрови“, „целувам те страстно“, „влюбвам се в теб, това е ужасно“, „не мога да ти опиша как всеки път, когато те прегръщам, се чувствам като у дома си“, завършва някои от писмата си Хемингуей.
„Не бих могъл да те обичам повече, отколкото те обичам сега“, „ще те обичам вечно и дори по-дълго“, казва в отговор Дитрих.
Колко продължава любовта? Преди хората са обещавали да се обичат до края на дните си, а сега? Сега все се търси по-добро. Нещо повече. Нещо още по-съвършено...Нещо, като нищо на света...
„Не те обичам вече; напротив, ненавиждам те. Ти си ужасна, много непохватна, много глупава, истинска Пепеляшка. Не ми пишеш въобще, не обичаш своя съпруг; знаеш какво удоволствие ми доставят писмата ти и въпреки това не си ми драснала дори случайно няколко реда.
Какво правите толкова по цял ден, мадам? Какви са тези толкова важни дела, които ви ангажират и отнемат времето, през което бихте могли да напишете писмо на своя прекрасен любим? Какво влечение е угасило и отблъснало настрани любовта, нежната и постоянна любов, която му обещахте? Кой е този изумителен нов любовник, който ви е погълнал изцяло, завладял е дните ви и ви пречи да мислите за своя съпруг? Жозефина, внимавайте, в някоя прекрасна нощ вратата на спалнята ви ще се отвори и там ще бъда аз.
Наистина, притеснявам се, моя скъпа приятелко, че не получавам новини от теб; напиши ми бързо четири страници и сподели тези прекрасни неща, които изпълват сърцето ми със страст и наслада.
Надявам се не след дълго да те притисна в прегръдките си и да те обсипя с милиони изгарящи целувки, палещи като слънцето на екватора.“
Ех. Любовта е единствената болест, с която си благословен. Нали?
„Скъпи и мой все още съпруже, иска ми се да ти говоря за любовта ми към теб, за страховете ми, за насладата ми, за чистото животинско удоволствие от и с теб, за ревността ми, за гордостта ми, за гнева ми към теб.“
„Моите слепи очи отчаяно чакат да те зърнат. Ти, разбира се, не съзнаваш колко обаятелно красива си и колко специална и опасна е твоята прелест.“
Икреност. Откритост. Това е голота. Голотата на душите днес е голота на пилона.
{BANNER_ID-3}
В началото на този текст исках да се подиграя на псевдоромантиката наоколо. След като прочетох отново тези писма обаче, вече не ми е смешно. Тъжно ми е.
Че нашите внуци едва ли ще четат подобни думи, останали от нашето време. Сигурно ще разказваме кой как е „сийннал“ на другия и това довело до развод. Тъжна работа.
И все пак...
Вярвам, че във всеки има любов. Дълбоко под страхове, предразсъдъци, разочарования, комплекси, опит, огорчение. Има я.
И тя ще те спаси.
{BANNER_ID-4}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.