Люк Фери: За да влезем във война срещу Русия, трябва да сме готови за десетки милиони загинали в Европа

Люк Фери: За да влезем във война срещу Русия, трябва да сме готови за десетки милиони загинали в Европа
17-03-2022г.
11
Гост-автор

Остава сценарият за преговори на голяма конференция за сигурност и сътрудничество в Европа. С право или не, руснаците се чувстват едновременно презирани от ЕС от двадесет години насам и заплашени от разширяването на НАТО на изток, още повече, че в последно време САЩ не се поколебаха да се намесят с военна сила срещу суверенни страни по едностранен начин, напук на международното право и опирайки се, освен това, какъвто беше случаят в Ирак, на безсрамни лъжи, пише френският философ Люк Фери във “Фигаро”.

Пред лицето на тази все по-абсурдна и опустошителна война това вече е единственият въпрос, който има значение. Ако искаме да бъдем трезвомислещи, има само три възможни сценария: или да засилим санкциите, като същевременно въоръжаваме украинците, докато окупацията на страната им от старата националистическа мечка стане немислима, защото е твърде скъпа; или ние самите да влезем във войната на страната на Украйна; или да направим всичко, за да наложим преговори.

Първият сценарий е предпочитан от Запада. Въпреки че е легитимен и необходим, той се сблъсква с многобройни препятствия. Първо, защото нивото на санкциите вече е високо и тяхното засилване в крайна сметка ще раздели Европа, наказвайки нейното население:

забраната на вноса на руски газ е лесна за САЩ, които зависят от него само на 8%, по-сложна за България, която зависи от него на 80%.

На следващо място, икономическите санкции дават ефект само в средносрочен и  дългосрочен план, но не достатъчно бързо, за да спрат войната. Освен това удрянето по джоба засяга само средната руска класа, малко обикновения народ, а още по-малко лидерите.

Както казва една руска приятелка на Еманюел Карер, която съобщава за това в забележителния си репортаж от Москва (публикуван в L’Obs): за един селянин в Сибир, който не ходи на ски в Куршевел, не кара “Ягуар”, няма паспорт, нито ходи в “Макдоналдс”, нито на хотел, да бъде лишен от банкова карта (каквато няма) не е бедствие. Още по-лошо, както ужасено обяснява Карер, това засилва провоенните настроения, които засягат най-малко 70% от руското население, като антивоенно настроените намаляват всеки ден, което прави странна хипотезата на демократичния бунт срещу Путин.

И накрая, икономическите санкции се основават на фалшивата идея, която винаги е била погрешно споделяна от либералите и марксистите, че войните се основават на интереси, сметки цена/полза, докато те се подхранват много повече от страсти, като цяло религиозни или националистически, които не се интересуват особено от рационални съображения. Накратко, трябва да се опасяваме, че нашите санкции, макар и вече доста тежки, няма да произведат достатъчно ефекти в краткосрочен план, за да спрат Путин.

Вторият сценарий, странно защитаван от нашите моралисти: самите ние да влезем във война срещу Русия редом с украинците.

Защо не, при условие, че най-малкото сме готови да използваме ядрения си арсенал в случай, че Путин използва своя, и във всички случаи сме готови да приемем евентуално десетки милиони загинали в сърцето на Европа. Грандиозна гледка от 6-ти район в Париж, абсолютна катастрофа на място.

Остава сценарият за преговори на голяма конференция за сигурност и сътрудничество в Европа. С право или не, руснаците се чувстват едновременно презирани от ЕС от двадесет години насам и заплашени от разширяването на НАТО на изток, още повече, че в последно време

САЩ не се поколебаха да се намесят с военна сила срещу суверенни страни по едностранен начин, напук на международното право и опирайки се, освен това, какъвто беше случаят в Ирак, на безсрамни лъжи.

Въпросът не е дали руснаците (и не само Путин) са прави или не да бъдат унижени и обезпокоени, а да разберем какво имат предвид, за да започнат преговори, които неизбежно ще се съсредоточат върху три основни въпроса: неутралитетът на Украйна, за който самият Зеленски изглежда готов; прилагането на Минските споразумения относно изборите и автономния статут на самопровъзгласилите се сепаратистки републики в Донбас, и накрая, относно принадлежността на Крим към Русия - въпросът за денацификацията, изтъкнат от Путин за вътрешна употреба, в действителност е насочен само към прочутия “полк Азов”, батальон от редовната армия, който носи нацистки униформи, което със сигурност е отвратително, но очевидно не означава, че Украйна е нацистка държава.

Ако имаш мечка в градината си, или я убиваш, или я опитомяваш. Тъй като няма да убие Русия, ЕС трябва да отиде по-далеч от санкциите. Тя трябва най-накрая да се размърда, за да постигне тези преговори и да се обърне към посредничеството на Китай, чиито интереси на Запад са толкова важни, че тъй също може само да иска прекратяване на военните действия. Не казвам, че е лесно, казвам, че това е единственото решение.

    Автор: Люк Фери, Фигаро

    Превод: Галя Дачкова

    Източник: "ГЛАСОВЕ"

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.