Липсващият разказ за Байдън в медиите

Тази седмица американският президент Джо Байдън направи първото си официално годишно обръщение към нацията, познато и като реч за „Състоянието на съюза“.

Катастрофалното изтегляне от Афганистан, кризата по южната граница с Мексико, рекордната инфлация, ескалиращата престъпност и руската военна инвазия в Украйна не са точно перфектните предпоставки за доставянето на оптимистично обръщение към американския народ, а и към „глобуса“ като цяло. Защото всяка важна реч на държавния глава на САЩ по условие е насочена към световната аудитория – особено в дни, когато Европа е арена на война за пръв път от десетилетия.

Мейнстрийм медиите не поставиха акцент върху това, но Джо Байдън произнесе слово, приличащо на мъчителна каскада от гафове и „информационни деформации“. Той подмина трагедията с 13-те американски войници, които бяха убити по време на хаотичното изтегляне от Афганистан и беше освиркан от няколко млади дами от републиканската армия. Това накара големите издания да ги критикуват остро за липса на възпитание и култура. Същите журналисти се лишиха от този подход през 2020-а, когато говорителката на Камарата на представителите в Конгреса Нанси Пелоси демонстративно скъса речта на тогавашния президент Доналд Тръмп.

Но истинският „бисер“ от словото на Байдън дойде по актуалната и болезнена тема с войната, която руският президент Владимир Путин започна в Украйна преди броени дни. Байдън каза, че Путин може „да обкръжи Киев с танкове, но никога няма да спечели сърцата и душите на иранския народ“. Това е напълно вярно – иранците биха се притеснявали за Техеран, но Киев едва ли им е първа грижа. Приятелски настроените към Байдън медии, или с други думи – почти всички медии, отразиха объркването като безобиден гаф на „чичо Джо“.

Естествено, в множество съзнания се породи мисловният паралел с предишния президент. Как ли щяха да реагират корпоративните информационни брандове, ако Тръмп беше направил подобна грешка? Тя нямаше да бъде просто „гаф“, а непременно щеше да бъде описана като тревожен сигнал за некомпетентността и неподготвеността на „лошия оранжев човек“ и доскорошен най-голям медиен злодей.

Словесните грешки и недомислия на Тръмп често бяха централни новини и се въртяха постоянно по първите страници и праймтайм емисиите, като идеята бе да се пренасити пространството. Медиите размножаваха всяка негова глупост до абсурдна степен, създавайки усещането за безспирна канонада от грешки, манипулации и лъжи.

Сега наблюдаваме обратния процес. Безспирната канонада от грешки, манипулации и лъжи с бранда Байдън, е филтрирана и редактирана в нюзруумите, достигайки до потребителите на корпоративни новини и анализи като скромна колекция от спорадични гафове.

Привързаността на медиите към Байдън продължава, но изглежда все по-самотна. Дни преди обръщението към нацията излезе социологическо проучване на Washington Post и ABC, което показва рекордно ниско одобрение за Байдън от 37% и внушително неодобрение, покачило се на 55%.

Големите телевизии и вестници на Америка съобщиха новината статистически и пропуснаха шанса за по-откровени, макар и неудобни на Демократическата партия анализи по темата. Това се пренесе и в българското журналистическо пространство, което продължава да превежда „международната ситуация“ от 5-6 корпоративни бронтозаври, отдавна оставили дреболии като интегритет, нюанс и плурализъм зад масивните си тела.

Няма го релефния разказ за Джо Байдън във времена на война в Европа. Всеки ден пространството е пренаситено от информация и дезинформация за инвазията, но в суматохата се губи контекстът. Заглавията и цитатите от Белия дом и Държавния департамент пропускат ролята на сегашната американска администрация в кървавата каша. Тук не говорим за конспиративната или спекулативна перспектива за САЩ като „истинския виновник“ за войната. По-скоро се има предвид доброволната и демонстративна геополитическа слабост на Запада, която като по алгоритъм засилва имперските апетити на държави като Русия.

Едно от първите неща, които Байдън направи, е да покоси енергийната независимост на Америка със спирането на ключови проекти като гигантския северноамерикански нефтопровод Keystone Xl и вричането във вярност на апокалиптичните зелени заклинания за постигане въглеродна неутралност и премахване на смъртоносни кравешки флатуленции.

САЩ, меко казано, окуражи и Европа по пътя на енергийното самоубийство и драматично повиши зависимостта на Запада от богатата на ресурси Русия.

Повечето водещи медии „по света и у нас“ избягват тази нишка в сегашния сюжет. А тя не е за изпускане. Липсват и корпоративни журналистически анализи и коментари за отчайващото изтегляне от Афганистан, прожектирало образ на военна слабост и управленски хаос в очите на геополитическите врагове на САЩ.

И двете неща – енергийното харакири и „катастрофата Кабул“ – са директен резултат от управлението на администрацията на Байдън и са неразривно свързани с агресивните действия на руския режим. Но не и за медии, които и до днес отказват да приемат и признаят – поне публично – за откровените когнитивни проблеми на Джо Байдън и прогресивната фиксация в трансджендър местоимения и етнически квоти на неговата партия и кабинет.

Всъщност тези характеристики на американската власт – от енергийното сепуку до ЛГБТ религията – са аплодирани, оправдани, легитимирани и в крайна сметка промотирани от медиите.

Няма го и разказа за сложните и съмнителни интереси на семейство Байдън в Украйна. Само си представете следното – Тръмп е президент, а негов син става част от управлението на украинска газова компания, замесена в корупционни скандали, без да има и ден стаж в индустрията, без да говори дума украински, но за сметка на това е зависим от твърди наркотици и с навик да се филмира с проститутки. Едва ли щеше да минава и ден без постоянно медийно облъчване за топлата и скандална връзка на Тръмп и семейството му с трагичните събития в Украйна.  Щяха да се задават въпроси до пръсване и да се композират конспирации.

Сега Байдън е действащ президент, а тъмното минало на неговия син Хънтър в Украйна е заличено от медийното пространство. Даже нещо повече – прави се опит да се изтрие всяко подозрение в корупция и търговия с влияние. Дори „Уикипедия“ има самостоятелна страница, озаглавена „Конспиративната теория за Байдън и Украйна“. Идеята е пълна делегитимация на съвсем основателните съмнения за ролята на семейство Байдън в украинската политика, и то още от годините на Обама.

Точно по време на втория мандат на Барак Обама, чийто вицепрезидент беше именно Джо Байдън, Путин анексира Крим. После четири години по време на Тръмп стоя в границите на собствената си държава, а след първата година от управлението на Байдън предприе пълномащабна инвазия в Украйна. Дори тази безпристрастна хронология изглежда неудобна за голямата журналистика.

Медиите, които българските международни редакции ползват за ориентир, продължават да мълчат за Байдън и Демократическата партия като цяло. А точно сега е важно поне фактите да бъдат публикувани, понякога поне – и повтаряни. Малцинството от критични към Байдън големи издания логично не спестява тези неща… Такива са „Fox News“, „New York Post“, „The Daily Wire“, „The Federalist“, „Breitbart“, понякога и британски брандове като „The Daily Telegraph” и „The Spectator“.

Но не тези медии създават и направляват световния „информационен консенсус“. Не тези медии са в съглашение с технологичните гиганти за промотиране и цензуриране на правилни и неправилни материали и мнения. И не от тези медии превеждат повечето български редакции. Образът на Байдън в медиите остава като незавършен продукт на пристрастие и зрелищна асиметрия. Проблемите му са слона в стаята на медиите, за който те се правят, че не съществува. Публиката няма да има полза, ако това продължава. Но в „Ах, тези медии“ читателят ще продължава да открива липсващите разкази от големия и запъхтян нюзруум.

    Автор: Владисав Апостолов

    Източник: ahtezimedii.com