Липсва ми една нормална центристка партия, ръководена не от отдавна издегустирани политици като Цветан Цветанов

"Еми, какво да ти кажа? Завиждам ти. Завиждам ти, че подкрепяш с искрена вяра и съвест партията, с която се идентифицираш. Аз нямам този душевен покой. И намирам ситуацията за много по-сложна, отколкото ми се иска. Пример: Доган, за разлика от Местан, отказа да целуне ръка на султана в Анкара и отказа да е проводник на турска политка в България, макар че можеше. И можеше да ни клати с етническо напрежение така, че да ни вземе акъла. Това прави ли го нещо различно от оял се с власт и ресурси плужек? Не. Той Е оял се с власт и ресурси плужек. На въпроса ти - да, подкрепям тази инициатива на ДБ. Дали ще гласувам за тях? НИКОГА. За мен това е потенциално най-опасната партия, защото изповядва троцкистката либерална идеология, която ненавиждам, защото така добре познавам от живота си в Западна Европа, и която, както вече знаем, означава повече икономически бежанци, повече тероризъм, повече паразити на социални помощи, повече регулации на база идентичност - раса, религия и сексуални предпочитания. Помня отлично кой искаше Турция да ни пази небето, кой истерично врещеше за война с Русия, кой размахваше плюшените мечета и кой обясняваше, че в катастрофи загиват повече хора, отколкото в терористични атаки. От друга страна, отвращението ми към другите политически субекти е не по-малко. Никога няма да простя на ГЕРБ, че при тяхното управление държавата се превърна в бухалка, защитаваща олигархични интереси на шепа охранени шопари, които превърнаха ограбването й в занаят. Никога няма да простя на БСП, че докараха България до няколко национални катастрофи и обрекоха 7 милиона на глад, докато кадрите на бившата партийна номенклатура успешно се трансформираха в кичозни капиталисти с пълни куфарчета и празни очи. Знаеш ли какво ми липсва? Липсва ми една нормална центристка партия, ръководена не от отдавна издегустирани политици като Цветан Цветанов, например, а от нормални, отлично образовани, неопетнени хора, доказали се в управлението на собствен бизнес, с десни икономически мерки и умерена социална политика, насочени към изграждането на гръбнака на всяка нация - средната класа, и най-важното - ясни и непоколебими национални интереси, в които "фобия" не е фактор. Ама йок."