Либерализъм и консерватизъм в Европа

Либерализъм и консерватизъм в Европа
21-11-2022г.
0
Мартин Петрушев

Има две противоположни тенденции Европа, които най-окрупнено можем да наречем либерална и консервативна.

Либералната тенденция прилага натиск за федерализиране на европейския континент по образеца на Съединените американски щати, а редом с това работи за универсализирането на човека – обезличаване на културата, стерилизиране на разбирането за политика и размиването на естествените граници между мъжа и жената. В либерална Европа, която диктува настоящето на континента, силните държави и корпорации паразитират върху по-слабите, а постепенната федерализация снема всички защитни механизми на националните икономики за сметка на чуждестранно и корпоративно поглъщане.

Консервативната тенденция се стреми към обединена Европа на националните държави, към запазване на културната памет, на естествените граници между половете и на по-голямата икономическа автономност на отделните държави. Консерватизмът ни напомня, че короната на едно дърво расте паралелно с неговия корен. Той ни посочва, че либералната система в момента е фикция за свобода, пазарна спекулация и капитализация на човешките психопатологии.

***

Необходим е съзнателен опит за избистрянето на понятията либерализъм и консерватизъм, защото те се експлоатират чрез средствата на новоговора, с което целенасочено се объркват масите. Голяма част от тенденциите, които в средата на миналия век са се смятали за либерални, днес вече са консервативни. Побеснялото галопиране на прогресивизма почти ежечасно измества „вляво“ центъра на политическия спектър. С това либерализмът постепенно придобива размерите на войнствен авторитаризъм, който маргинализира всеки опит за неговото отрицание. Цялата илюзия за „плурализация на мнението“ се строи върху закърняването на общественото съзнание. С религиозен плам се проповядва специфичен вид индивидуална „свобода“, която се използва за разкъсване на социалната тъкан и мащабно аполитизиране на масите. Центърът вече дотолкова се е изместил „вляво“, че голяма част от политически осъзнатите либерали вече се определят от консервативната страна на спектъра. Тъжното е, че изместването на коритото на реката в консервативна посока вече е невъзможно без почти авторитарно налагане на ценностна система, която да изгражда мостове с паметта. Това е така, защото капитализираната либерал-бюрокрация е овладяла медиите и щампова всяко помръдване „вдясно“, като го нарича радикал-екстремизъм или дори ултранационализъм. Така се допуска едно неспирно изместване „вляво“, при което вътрешната свобода се принася в жертва на олтара на външно-хедонистичния материализъм. Свръхцелта на съвременния либерализъм е напълно да обезличи вътрешния свят на човека и да компенсира тази липса, като му дава безграничната „свобода“ да избере формата на своята опаковка.

***

Консерватизмът е потенциална Европа. Либерализмът е актуална Европа, която много скоро ще се срине под тежестта на собствените си стремежи и изисквания. За някои хора наближаването на този срив е трудно забележимо, защото либералният фантом вече е окупирал настоящето и слага прегради на съзнателното вглеждане в миналото и бъдещето. Пределната точка на тази окупация е разтичането на половете и клиповото мислене на масата. С тях либерализмът претендира за пълен контрол над днешния цайтгайст и издига универсализма до неизбежност на настоящето. Консерватизмът отрича това настояще, защото вижда в него отрицание на човека. Ако осъвременим двете понятия докрай, ще ни стане ясно, че самата есенция на човешкото вече попада в консервативния спектър. Настоящият либерализъм толкова агресивно нахлува в тялото и съзнанието на човека, че изпарява и изсушава цялата му духовна същност. Свободата на либерализма вече е напълно омаломощена, тъй като отвъд безкрайната върволица от бързо самозадоволяване и краткотрайни „успехи“ се отваря бездната на безсмислието и умората. Либералната „свобода“ е чиста форма на заробване по една-единствена причина – тя ни дава възможност да запълваме тази бездна, само ако продължим да следваме кръговрата на нейното безумие.

Консервативният човек днес е отдалечен свидетел, който чака да се отмие шлаката на настоящето. Той съхранява онези проявления на духа, които либералното свръхразционализиране никога няма да може да разчлени със своя инструментариум. Но вече дойде време консервативният човек да спре да чака и да започне да пробужда човешкото в своето обкръжение. Само така потенциалното може да стане актуално.

   Източник: ГЛАСОВЕ

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.