Изпълнение на танца кючек, илюстрация от Хубаннаме – Книгата на Красивите. Илюстрация от XVIII век от турския поет Фазил бил Тахир Ендеруни.
Ботев – теляк в турска баня, а Левски – кючекчия? Един от аспектите на еничарството е напълно неизвестен на българското общество, поне не съм чел нищо по темата – използването на отнеманите невръстни дечица като сексуални играчки в турските бани и гюбекчийниците (мен-хан-е-тата, останали в българския език като механи), като част от еничарската инициация. Османската империя е забележително модерна по отношението си към сексуалността и половата принадлежност, особено на субектните народи и еничарите, които „наема“ измежду децата им.
Селектираните за еничари деца трябва да отговарят на определени условия – буйни, с ръст над средния, притежаващи определен физически профил и вид, желателно първородни. Еничарството е ликвидирано в началото на XIX век. Ако не беше не е трудно да си представим Ботев и Левски като еничари, защото изпълняват всички критерии. За използването на еничарите като сексуални роби в турските бани можем да намерим в османския регистър Делакнаме и Дилкюша (Dellakname-i-Dilküşa), съставен от от Дервиш Исмаил Ага, счетоводител в османски хамам. В този документ той е записал имената на работещите в него еничарчета, невръстната им възраст, физическите им особености и етническия им произход. От последното можем да видим, че много от тях са българчета, но не всички – има гърци, има сърби, има и арменци. Особено любопитен е записът кой еничарин колко пъти е довеждал клиент до оргазъм средно, кой е докарал най-много османци до оргазъм на ден и е респективно най-ценен и други такива счетоводни подробности. Ще спестя името на шампиона. Както и да е, от характера на документа, който е официален, виждаме една официализиране практика еничарите да бъдат ползвани като сексуални роби в баните и механите, можем да съдим, че това е институционализирана имперска практика. В този смисъл, съдбата на Ботев и Левски, ако се бяха родили в погрешния момент, би била неизбежна.
Можем само да гадаем колко аналози на Ботев и Левски, за които не сме и чули и дума, са свършвали като изнасилвани по стотици пъти на ден жертви по османските хамами. Както и да е, историята е за това, за да се познава, неудобна или не. И горното е част от историята на Османската империя и нелеките отношения между османци и подвластните им народи. Нека видим какво точно е описанието на „теляците“:
Традиционно, теляк е млад мъжки масажист, който сапунисвал и търкал клиентите на хамама – публична баня, свързана с културата на Османската империя. Най-често те били момчета на предпубертетна възраст, събирани от редиците на покорените не-мюсюлмански народи – гърци, арменци, евреи, албанци, българи, цигани и други.
Освен ролята им като миячи, теляците често били ползвани и като сексуални работници. Османските текстове, посветени на темата на катамитите теляци, като Делакнаме и Дилкюша, съставен през XVIII век от Дервиш Исмаил Ага (пазен в Османските архиви в Сюлейманийе, Истанбул), описвал в детайли техния живот, работа и сексуална експлоатация. В някои случаи, отношенията между теляк и неговите клиенти ставали лични. Има описан случай от средата на XVIII век, при който еничарин, член на елитната армия на империята, имал теляк за любовник. Телякът бил отвлечен от войниците от друг полк и даден за употреба на техния ръководител. Започнала битка между двата полка, продължила няколко дни, като тя приключила едва след личната намеса на Султана, който наредил телякът да бъде обесен.
Теляците загубили сексуалната си роля в началото на XX век, когато Османската империя вече била загубила по-голямата част от Балканите и в резултат на все по-усилващия се процес на навлизане на западната култура в Турската република. В този момент ролята вече била изпълнявана от възрастни мъже, които се специализирали в по-прозаичните неща като търкане, чистене и масажиране. Турският термин hamam oğlanı (момче от банята) още означава хомосексуален мъж.
Генерално, можем да кажем, че освен грандиозните подвизи на бойното поле, еничарите са и сексуални роби в Османската империя, като работата им се записва методично. Поради особеностите на исляма в мен-ханета-та (т.е. това, което познаваме като „механа“) за развлеченията отговарят травестити, облечени в женски дрехи, а развлеченията са, хм, пълна програма. Османската империя е основана и развивана изцяло на база на сексуални девианти (няма да аргументирам това твърдение, само ще кажа, че мога да го направя и има достатъчно информация за това), като практиките като горните са в основата на културния ѝ хабитус и поради това я правят да изглежда удивително съвременна и постмодерна, дори бих казал, изпреварила времето си с няколко века. Един вид, където Западът отива, тя от там се връща и много хляб има да изядем, докото постигнем отношението ѝ към сексуалността в същата степен, но, като гледам, вече правим, каквото можем.
Струва ми се, че част от хората се питат какъв е смисълът на този текст. Ще поясня: политиката на Османската империя е била да се елиминира потенциално най-опасната част от всяка генерация на субектните народи предварително, чрез еничарството. Заради това са формулирани и стриктните критерии кои точно деца да бъдат отнемани от родителите си. Ликвидирането на еничарските практики на неутрализиране на потенциално опасните буйни глави в редовете на подчинените народи води до оставането им в родна среда, превръщането им в лидери на подчинените популации и в крайна сметка до светкавично ликвидиране на империята.
Ботев и Левски е невъзможно да се появят преди втората половина на XIX век, защото биха били отнети и превърнати в еничари, а после – по гореописания ред. По такъв начин субектните популации са държани „обезглавени“ в течение на векове, според мен напълно преднамерено, и бунтовете им са предотвратявани в зародиш, което осигурява стабилност на османското господство и безропотност (пълна липса на естествени лидери) на субектите им. В момента, в който еничарската практика е ликвидирана, Ботевци и Васил Кунчевци започват да изскачатот всички ъгли на империята, във всички подчинени народи и ги повеждат към свобода, а империята рухва в течение на само 3 генерации. Нещо като османска версия на така наречената биополитика на Мишел Фуко.
Има още нещо. Тъй като са се отвличали и жени е трябвало да се предотврати дисбаланса между жени и мъже у подчинените народи, породен от отвличанията на жени при всяка генерация, което иначе би дало един излишък на млади, неженени, поради което гневни мъже, у подчинените народи, а това би значело неприятности за империята. От всяка генерация е трябвало да се елиминира „излишъка“, който иначе би се появил и от там създаването на практиката на кръвния данък. Има дори трето – чрез елиминацията на определен процент жени и мъже от всяка генерация на подчинените популации се е ограничавал допълнително и дори директно се е контролирал демографския им растеж, който иначе би могъл да тръгне в неконтролируема, понякога нежелана и опасна за империята посока – именно това, което се случва с българската народност през XIX век, веднага след отпадането на „кръвния данък“. Много хитра, бих казал сатанинскаи интелигентна и прозорлива политика на империята, която обаче и осигурява стабилност на господството в течение на няколко века. Респективно, империята рухва като къщичка от карти и се превръща в бойно поле в момента, в който тази антиселекция на подчинените популации чрез кръвен данък е отменена. Това беше смисъла на вмъкването на Ботев и Левски – защо се появяват чак във втората половина на XIX век, а не по-рано.
Защото допреди това момчетата с потенциала на естествени лидери, притежаващи едновременно интелигентност, физическа сила, здраве и силен характер са свършвали като сексуални роби по турските хамами, изнасилвани перверзно стотици пъти, в една преднамерена биополитика на империята да идентифицира бъдещите лидери на генерациите, способни потенциално на съпротива и да се разправя по възможно най-извратен и перверзен начин с тях. Критериите за селекция на еничари отнемат всякакви съмнения за случайност на избора и за смисъла му – толкова са подробни, все едно търсят конкретни хора, за да бъдат унищожени в зародиш, още в детството си.
Източник: voinaimir.info
.jpg)
