ЛЕВСКИ

ЛЕВСКИ
19-02-2021г.
11
Гост-автор
Кой е предателят ми - това не е важно вече.
Страшното е, че този народ продължава да ражда предатели.
Народе мой, ти ме изостави в тежкия ми час - такава е била волята ти, не съм ти трябвал вече жив. Защото, ако доживеех свободата - щях ли да бъда пак твоят Дякон Левски?
Българският народ има горчива памет: свинарят Ивайло стана цар и забрави народа си, който го качи на трона.
Какъв щях да стана аз, ако доживеех свободата? Левски - градоначалник? Генерал Левски? Или пък Левски - министър? - седнал в лъскав файтон, надянал фрак и цилиндър, затлъстял и оглупял; Левски - треперещ от страх за живота си, обкръжен от полиция, която го пази от народа, за чиято свобода се е борил?! Че има ли по-страшно от такава смърт ?
Бог е създал хората свободни и равни и еднакво противни на Бога са онези, които поробват, и онези, които търпят от страх.
Да се страхуваш, е позорно, защото и цар да си, ако се страхуваш - ти си най-жалък роб
Такъв народ и насила да го освободиш - той пак ще си остане робски народ - като вола: разпрегнеш го, попасе, помучи на свобода и после пак сам си нахлузва шията в хомота...
Не, моят народ и свободен да е, ще има нужда от своя Апостол на Свободата, от своя Дякон Левски - да броди от град на град, от село на село, да чука от врата на врата - да буди, да тревожи и да пита:
Пазите ли свята и чиста демократската република? С вишегласие ли решавате всичко в нея?
Всички народности ли там живеят под един общ закон наравно с българите и равни ли сте помежду си?
Обичате ли онзи, който ви покаже грешките, или го считате за неприятел?
Ако някой злоупотреби със служебната си власт за своя изгода - чака ли го студената кама?...
-Накрая Дякона ме попита: „Има ли още робски души в свободното ми отечество?"
-Ти какво му рече?
-Ами... не мож ги преброи, му рекох. И се засмях.
А той заплака... Боже!
 
   Автор: Стефан Цанев
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.