ЛЕТЦИТЕ НЕ ПЛАЧАТ

ЛЕТЦИТЕ НЕ ПЛАЧАТ
03-04-2022г.
12
Гост-автор

Автор: Йордан Георгиев

До 1994 г. българските ВВС разполагаха с 10 бойни и 2 учебни авиационни полка, с над 400 самолета и 50 вертолета.

След извършените съкращения останаха 3 авиационни бази, с минимален брой самолети, а стотици изправни самолети с огромен ресурс бяха нарязани.

Виждали ли сте летец, кацнал с последни усилия след изключително сложна ситуация да плаче? Не! Няма и да видите. Летците не плачат и когато носят на раменете си останки от близки колеги. Самолетът, този безкраен източник на критични ситуации ги е закалил и те не плачат.

Но видях как текат сълзите на колегите. Беше в онзи злокобен ден, когато летците и техниците бяха построен на самолетната стоянка за прочитане заповедта за закриване на летището.

Два строя един срещу друг. Строят на летците и техниците и срещу тях дългата редица от самолети.
Гробно тишина.

От високоговорителите се разнесе музика и от пилона бавно заслиза авиационното знаме. Слизаше за последен път. То не се вееше. И вятърът беше утихнал. Повече нямаше да се вдигне.

И самолетите - блестящи, нови, с голям ресурс, повече нямаше да излитат. Очакваха ги складовете за вторични суровини!

Със свалени шапки, със стиснати зъби, по лицата на летците и техниците течаха сълзи. Толкова сълзи това летище и в най-тежки дни не беше видяло. Не бе. Но сега?! И сега тези корави мъже не плачат. Сълзите сами се стичаха. А те не могат да говорят. Гърлото е стегнато като с менгеме.

Знамето бавно пълзи надолу.

Летците не плачат. Сълзите сами се стичат.

Погледите са премрежени. Пред очите им са самолетите, а по-нататък белее полосата. Чиста - чиста. Повече самолети няма да я докосват. Само тръни и сухи листи ще гони вятърът по нея. И трева. Трева ще поникне между фугите.
А сега сълзите сами се стичат.

Ще остане ли нашето родно небе – наше собствено небе ?!?
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.