Лама Абу-Одех: Културата на "будните" в САЩ ми напомня за възхода на ислямизма в арабския свят

"Постепенно налагане на “будната” (woke) култура в кампусите ми напомня за възхода на ислямизма в арабския свят през 80-те г. на ХХ век. Един хубав ден осъзнахме, че всички жени носят фереджета, а всички мъже имат бради и вече е твърде късно. “Будната” идеология се разпространява по същия начин и левите хора на Запад не са в състояние да ѝ се противопоставят, така както консерваторите в мюсюлманския свят бяха обзети от ислямизма... Деканът на нашия факултет обяви създаването на Антидискриминационен комитет, натоварен да приема жалби срещу професори и други студенти. Бях изумена. Точно като шпионажа на партията “Баас” в Ирак по времето на Саддам Хюсеин. След това той обяви, че всички професори трябва да посещават курсове за различността. Чернокожи университетски преподаватели от западния бряг дойдоха да ни изнасят конференции. Бях единствената, заедно с един друг професор, която изрази резервите си. Една колега ми каза: но как смееш да прекъсваш чернокожата жена? Това залитане се случи бързо: политическите мнения се превърнаха в морална система, приета от университета. Тези, които се противопоставяха, се почувстваха заплашени, и беше въведена бюрократична система за надзор. И това се случва не само в университетите! Имам приятели в индустрията, НПО, културата, които ми описват същото явление. Хората започват да внимават какво казват". Професор в Юридическия факултет на Джорджтаунския университет, американката от палестински произход Лама Абу-Одех разказва за атмосферата на цензура и всеобщ надзор, проникваща във всички кампуси в Америка.

- Двама преподаватели от Джорджтаунския университет бяха уволнени заради това, че са се оплакали от лошото представяне на чернокожите си студенти. Това изолирано събитие ли е или симптом на по-общо явление?

- Този инцидент е част от едно явление във всички американски университети. Постепенно налагане на “будната” (woke) култура в кампусите ми напомня за възхода на ислямизма в арабския свят през 80-те г. на ХХ век. Един хубав ден осъзнахме, че всички жени носят фереджета, а всички мъже имат бради и вече е твърде късно. “Будната” идеология се разпространява по същия начин и левите хора на Запад не са в състояние да ѝ се противопоставят, така както консерваторите в мюсюлманския свят бяха обзети от ислямизма. Това явление лично съм го преживяла в Йордания, където израснах. Бях свидетел на внедряването на ислямистите във всички културни и академични сфери. Когато учех последна година право в университета, написах статии в студентския вестник, за да разоблича това проникване. Един ден приятел на баща ми дойде да ни каже, че името ми е било споменато в джамията по време на петъчната молитва. Баща ми се изплаши и ме накара да напусна страната. Заминах за Великобритания, после за САЩ. В мюсюлманския свят днес ислямистите контролират университетите и големите културни институции. Тридесет, четиридесет години по-късно не успяхме да се избавим от тях.

- Има ли други сравнения?

- “Будната” идеология има всички аспекти на религиозно явление. Нейните последователи заявяват, че самите принципи на университета са расистки и че расизмът е навсякъде. Срещу тази нова цензура левите хора не са в състояние да защитят най-основните принципи, като свободата на изразяване. Ислямизмът започна по този начин, прониквайки в образованата средна класа и внедрявайки се в образователната система, преди да се разпространи в сферите на властта.

Друго поразително сравнение между ислямизма и “будното” движение е ролята на жените. Ако погледнете тези тълпи, които протестират, сочейки обвинително с пръст, те са предимно жени. Чернокожи жени, бели жени. Именно те налагат винаги етичните правила и традиционно защитават ценностната система. Когато усетят, почти инстинктивно, появата на нов морален ред, те се превръщат в мисионерки, за да го разпространяват. Те станаха опора на религиозния феномен в мюсюлманския свят, тук те са начело на борбата срещу т. нар. структурен расизъм. Но какво е структурният расизъм? Не можете да го видите, нито да го определите, но той е навсякъде! Това е вяра, почти мистично понятие. Всеки път, когато видите расово неравенство, можете да го обясните чрез структурния расизъм!

- Кога видяхте появата на това явление?

- Един от първите инциденти се случи през 2017 г. в кампуса на държавния колеж “Евъргрийн” в щата Вашингтон. Черните студентски движения бяха поискали да се запази ден за малцинствата, в който белите студенти да не идват в кампуса. Един професор, Брет Уайнстийн, отказа да се съобрази с тази мярка, обяснявайки, че това е злоупотреба с власт. Избухнаха протести, той беше обвинен в расизъм и принуден да подаде оставка. Това беше един от първите инциденти, в който “будното” движение показа силата си. Уайнстийн беше предупредил с думите: ако смятате, че това е изолиран и маргинален инцидент, който засяга само левите колежи на западния бряг, грешите: това ще се разпространи! Той беше напълно прав. Този епизод ми напомни как студентите ислямисти започнаха да диктуват правилата на поведение в кампусите в арабския свят, прекъсваха лекциите на професори, обвинени, че са еретици. И тогава разбрах, че имаме проблем.

- Кога дойде във вашия факултет?

- Започнах да забелязвам промяна в Джорджтаунския университет, когато Тръмп беше избран. Деканът на юридическия факултет започна да ни изпраща много политически имейли, за да му се противопоставим. Университетът изостави всякаква неутралност. Тази бюрокрация започна да използва езика на различността, без да бъде разрешен нито един дисидентски глас. Спомням си една конференция в Zoom, на която мои консервативни студенти ми казаха, че са изнервени и изплашени. Те виждаха как политическите им идеи стават опасни за публично изразяване и се смятат за морално прегрешение, не просто за мнение. Ако студентите са длъжни да пазят в тайна мненията си, докато служебната йерархия и другите студенти изразяват своите, сякаш са новият морал, тогава свободата на изразяване вече не съществува.

- Не реагира ли университетът?

- Деканът обяви създаването на Антидискриминационен комитет, натоварен да приема жалби срещу професори и други студенти. Бях изумена. Точно като шпионажа на партията “Баас” в Ирак по времето на Саддам Хюсеин. След това той обяви, че всички професори трябва да посещават курсове за различността. Чернокожи университетски преподаватели от западния бряг дойдоха да ни изнасят конференции. Бях единствената, заедно с един друг професор, която изрази резервите си. Една колега ми каза: но как смееш да прекъсваш чернокожата жена? Това залитане се случи бързо: политическите мнения се превърнаха в морална система, приета от университета. Тези, които се противопоставяха, се почувстваха заплашени, и беше въведена бюрократична система за надзор. И това се случва не само в университетите! Имам приятели в индустрията, НПО, културата, които ми описват същото явление. Хората започват да внимават какво казват.

- Какво е въздействието върху университета на тази култура на постоянно разобличаване?

- Хората стават параноици. Явлението се засили, откакто нашите уроци се преподават чрез видеовръзка и се записват. Вече всички сме под надзор. Водя курс за човешките права, където ми се случва да критикувам движението Black Lives Matter. Тогава виждам как студентите ми изведнъж се парализират, замръзват, сякаш искат да кажат “моля ви, да не говорим за това”. Сякаш казвам нещо неморално. Не само заплахата играе роля, но и материалните стимули. Всеки професор знае, че може да му повишат заплатата, само ако е предан, че ще бъде назначен на титулярен пост, само ако говори правилно. Както в тоталитарните системи, хората накрая придобиват навика да стоят с наведена глава. Мислят си, че ако не се забелязват, няма да бъдат преследвани. Това се случи в Ирак или Сирия. Спират да говорят за политика. Тъй като съм с тридесет години по-възрастна от повечето професори и главно защото вече съм го преживяла с ислямистите, това по-скоро ме ядосва, отколкото да ме плаши. Но ми омръзна. Смятам да се пенсионирам. Не искам отново да работя в институция, ръководена от идеолози.

- Докъде мислите, че ще стигне това явление?

- Докато срещне съпротива. Това все още се случва. Миналата седмица двама университетски администратори изпратиха имейл с искане ваксинацията да не бъде задължителна за работещите в Джорджтаун, докато тя е задължителна за студентите. Причината беше да не се наказват малцинствата, защото чернокожото население е много мнително към ваксинацията. След като каза, че чернокожите умират повече от Covid, заради системния расизъм, същото “будно” движение сега ни казва, че ако чернокожите не искат да се ваксинират, не бива да ги караме. Хората реагираха на това, отбелязвайки, че разбират въпроса за системния расизъм, но тук става въпрос за здравето на всички.

Ако им се противопоставим, те ще трябва да се откажат. Но се съмнявам в това. Те нямат никого срещу себе си. Отсъствието на контравласт показва слабостта на консерваторите. Левицата е безкрайно по-мощна. Университетските преподаватели не са много смели. Повечето са по-скоро пасивни служители. Опасявам се, че това “будно” движение не е мимолетно явление. Няма да изчезна просто така. Black Lives Matter (Животът на черните има значение) се превърна в изключително мощна организация, разполагаща с 90 млн. долара. И това ново поколение скоро ще заеме отговорни длъжности и ще извърши дълбоки промени на западната система. Тези активисти ще станат бъдещите преподаватели и ще заемат постове в управлението и начело на културни институции. Ще навлезем в нова ера на надзор и цензура. Несъмнено е знак за упадък, когато вашият университет е подчинен на пуритански култ. Западът вече не успява да защити собствените си принципи.

     Автор: Адриан Жолм, Фигаро

     Източник: Гласове