Кузман Илиев: Светът е в „Студена война – втора част“…

Здравейте, г-н Илиев. Благодарим Ви, че се съгласихте да сте наш гост. Русия спря доставките на газ към България. Изправя ли това страната пред енергийна криза? Има ли България алтернативни източници на газ, които да покрият потреблението?

Това е сериозен ценови проблем за нас – неизбежно цените на газа ще се повишат, оскъпявайки производството, а редица важни родни компании ще имат проблем. Вече има ограничения по газоподаването при някои от тях, което не се коментира много-много.

Все пак имаме над 90 процентна зависимост от руския газ. Чисто логистично азерският газ и заявеният капацитет от терминала в Гърция могат да покрият половината от потреблението ни. Може да се внася газ от Румъния и Турция. Реверсивни са връзките, може и австрийците да ни върнат газ.

Проблемът е, че няма достатъчно на глобално ниво. От 450 млдр., които ползва Европа, 150 идваха от Русия. След 5 години САЩ ще компенсира едни 50, но другите 100 млдр. просто ги няма и конкуренцията за тях ще е голяма.

Европейското пълнене на полупразните газохранилища ще насити глобалния пазар с купувачи, а това вдига още цените. Засега проблемът е ценови, заради разстояния и сложно преструктуриране на веригата за доставки и източници, но въпросът е газът и петролът да не секнат, тоест да станат дефицитни, ако една Германия, да речем, спре плащанията.

Какво поскъпване на газта можем да очакваме и как това ще се отрази на разходите за бизнес и за живот в страната?

Ако няма дългосрочни договори на 70 евро за мегаватчас по тръба, най-вероятно се отива на спот цени и внос на втечнен газ, което обикновено оскъпява изкопаемото гориво с 30-ина процента. Самата е технология е по-сложна – нужни са заводи за втечняване, пренос с танкери, после терминали за регазификация. Все инфраструктура, която Европа и България тепърва трябва да изграждат, за да поддържат икономиките си живи.

Тук не говорим за лидерство дори икономическо, а за оцеляване на домакинствата и бизнеса. САЩ може да помогне, но няма такива свободни количества, трябва и време, за да се изгради логистиката – да се отворят заводи за допълнителен добив и втечняване, ако щете.

Трябва да се каже, че 25% от електричеството в Европа се произвежда от газ, тоест и ел. енергията ще поскъпне чувствително, я пазарът е интегриран, тоест и тук ще има увеличение.

Високите цени на енергоресурсите ще извадят много бизнеси от играта, което значи и по-малко производство на стоки и услуги. Прибавете огромната парична маса, създадена в битката с пандемията – това, което ви казах, е рецепта за високи цени и слаб растеж, т.нар. инфлационна рецесия или както го нарича икономическата наука – стагфлация.

Какви са полезните ходове на държавата в така развилата се ситуация, оказахме ли се отново напълно неподготвени?

Имаме незапълнено газохранилище в Чирен – едва 17-18%. Самата Европа средно е на ⅓, затова сега руснаците може да забавят дебита на газ, за да затруднят пълненето на газохранилищата, с оглед на декларираните намерения на Запада да се откаже от петрола и нефта им.

Светът е в „Студена война – втора част“, но освен военното има две други стратегически измерения – финансово и енергийно. Ще издържи този, който е по-добре подготвен по-всички линии, комплексно. И двата лагера се готвят за това отдавна, не от сега е противоборството.

Сблъскват се Китайско-руският и Американо-европейският лагери, но от всички най-неподготвени са европейците, защото са най-енергийно зависими. От партньорите си в лицето на САЩ – с втечнения им газ, ако няма руски доставки. Или от противника си в момента Русия – за изкопаеми горива. Но най-вече от Китай – индустриални метали, редкоземни химични елементи и въобще стратегически суровини.

Не можеш само да затваряш мощности и капацитет, да си буквално зависим от слънчевото време и да си уважаван актьор на глобалната геополитическа и икономическа сцена. Няма как.

Някой експерти се изказаха, че това е просто „шамар“ от страна на Русия и очакват руският газ скоро отново да потече към България? Какви са вашите прогнози?

България очевидно не иска в индивидуално качество да се договаря с производител и ще зависи от политиката на ЕС за преговорна сила или за налагането на енергийни санкции. Факт е обаче че ние сме на 95% процента зависими от руския газ, както и от петрола, но за разлика от Унгария или Словакия не искаме отлагане на санкциите (информацията е към момента на провеждане на разговора 04.05).

Със сигурност българските управници имат нещо предвид, защото ако газът спре напълно за Германия, да речем, за нас ситуацията излиза от контрол. Имайте предвид, че със „Северен поток 2“ Германия щеше да внася 100 млрд. кубични метра газ допълнително, а сега изобщо се върви към спиране на вноса, което вкарва и Германия, и цяла Европа в тежка рецесия.

Може ли Европа да се справи без газта на Русия? Стремежът да бъде първият неутрален по отношение на климата континент ли изигра лоша шега на Европа, превръщайки я в големия губещ днес? Разби ли се зелената надежда в суровата енергийна реалност?

Проблемът е, че за да е първият въглеродно неутрален континент, както казвате – Германия и Стария континент се газифицираха като преход към зелената енергия, бягайки от въглища и ядрена енергия. Сега се вижда, че това е било голяма грешка. Самите суровини, които трябваше да реализират Зеления преход, днес са безбожно скъпи и дори дефицитни – не достигат. В този смисъл и Европа, и България в частност трябва да действат разумно и бързо.  

Рудодобив, собствени залежи на природен и шистова газ, работа с бизнеса по улесняване внедряването на улавянето на въглероден диоксид, зелен водород, биомаса, солари и батерии. Но поетапно, разумно. Не забравяйте, че и пред 1800 година сме били въглеродно неутрални, но човечеството е било 1 млрд. и да преживееш 30 годишна възраст е било постижение.

Днес сме 8 млрд., а лекарствата, отоплението, транспортът, комуникациите – нормалният ни жизнен стандарт е базиран на добива и преработката на изкопаеми горива – нефт, въглища и газ. Прескачането на икономически стадии е рецепта за бедност и замърсяване – зелени днес ставаме само, защото сме натрупали капитал, с който можем да внедряваме новите технологии. Другото е утопия или простете – антиутопия.