Кузман Илиев: Ще бъдем пряко въвлечени в този глобален конфликт. По същество това е сблъсък между НАТО, от една страна, и Русия и нейните съюзници в БРИКС, от друга.

България е въвлечена косвено в сблъсъка между Изтока и Запада от 2014 година, когато в Украйна започна гражданска война. Вече пет години защитавам тезата, че залогът е изключително голям – стратегическа доминация в региона. И че ще бъдем пряко въвлечени в този глобален конфликт. По същество това е сблъсък между НАТО, от една страна, и Русия и нейните съюзници в БРИКС, от друга.
Ето защо България не трябва да истеризира тези инциденти. Макар Черно море на практика да се превръща във военна зона, то остава фундаментална икономическа артерия за страната ни. В рамките на съюзите, в които участваме, трябва да бъдем гласът на разума и да поемем отговорност както за политиката по отношение на региона и собствената ни сигурност, така и за търсенето на решения на този кръвопролитен конфликт. Да, въвлечени сме, но все още не сме част от конфликта, което ни дава възможност за маневриране и диалог.
Междувременно наливането на стотици милиарди европейски средства за оръжие допринася за ескалацията и засилването на руските удари, задълбочава хуманитарната криза в градове като Киев, Харков и Одеса и увеличава икономическите щети за Украйна.
Европа трябва да е част от решението, не от проблема. Тя има традиции в дипломацията и медиацията. Именно към тях трябва да се завърнем, за да потърсим политическите причини за войната. Сред тях е и въпросът за приближаването на НАТО до руските граници и възможността за разполагане на големи военни бази в непосредствена близост до Русия. Независимо дали приемаме тези аргументи, трябва да признаем, че руската страна ги възприема като реална заплаха.
Войната е провал на дипломацията и капитулация на политическия диалог. Едностранчивото позициониране на някои български политици, които продължават да вярват в модела „мир чрез сила“, крие сериозни рискове за България. Опасността не се изчерпва с инциденти с кораби в изключителната ни икономическа зона. Съществува и риск страната ни да бъде въвлечена в пряк конфликт между НАТО и Русия като държава на източния фланг на Алианса. Това може да доведе до реални бойни действия на наша територия, от които България няма никаква полза.
Липсата на национално самочувствие и недостатъчното познаване на историята ни пречат да заемем естественото си място в европейската дипломация. България е дала православието и писмеността на Русия и Украйна. Това историческо наследство ни дава основания да търсим ролята на естествен посредник между двата братски народа, които днес воюват помежду си.
Дори да оставим историята настрана, превръщането на България във военно летище или база за действия в този конфликт би било изключително опасно и неприемливо.
Късогледо е и изолирането на САЩ от европейските дипломатически усилия. Всяка военна конфронтация с Русия без американска подкрепа би носила огромен риск от катастрофални последици – нещо, на което историята неведнъж ни е давала примери.
Русия и Украйна имат обща история, езикови и религиозни връзки. Между Изтока и Запада обаче съществуват дълбоки стратегически противоречия. Последните примери за използването на балистични ракети от Иран и хутите показват, че дори технологично развити държави като Израел и страните от Персийския залив са изправени пред сериозни заплахи. Един пряк сблъсък между големите сили би могъл да доведе до масирани ракетни удари и унищожаване на критична инфраструктура с тежки последици за всички въвлечени държави.
Днес е удобно да се скрием зад геополитическите си партньори и да приемем, че тяхната мощ е достатъчна, за да възпре всеки противник. Ако не бъде намерен работещ формат за диалог между двете враждуващи страни, косвените жертви могат да бъдат страни като България, Румъния, Турция, балтийските държави и Полша.
Негативен сценарий, който може и трябва да бъде избегнат по всеки възможен начин!
Линк: https://www.vbox7.com/play:3b610b5dda