Автор: Владислав Апостолов, БНР
Има нещо особено синтетично и неубедително в толкова много от модерните прогресивни западни политици. Слушаш ги как говорят за системния расизъм на белия мъж и за зелената сделка, за менструиращите хора, половата флуидност и въглеродната неутралност, а в съзнанието ти се настанява някакъв лепкав лабораторен послевкус.
Либералните лидери на новото западно съгласие те халосват с „естетиката на клонинга“ и ти припомнят онзи термин от роботиката - „Зловещата долина“. Зловещата долина описва онова тревожно усещане на спад („долина“) в дружелюбността и появата на неприязън, отвращение и дори страх, при вида на силно, но не напълно човекоподобен обект - най-вече хуманоиден робот. За пръв път терминът е въведен от японския професор по роботика Масахиро Мори през 70-те години на миналия век.
Та, доста от повтарящите едно и също с идентична гримаса на нахална усмивка политици предизвикват асоциации със „зловещата долина“, в която хуманоидните роботи изглеждат почти като нас. Почти.
Футуристичните и дистопични елементи се засилват, когато кризисни ситуации свалят маската на престорена любезност от лицата на либералните лидери и отдолу виждаме механичната и безизразна бруталност на техния дълбоко тоталитарен дизайн.
Това се случи с един клип от разгара на пандемията, който сякаш бе погребан под хаоса на онази всеобхватна лудост и тези дни изплува отново, за да прокара тръпки по гръбнака на милиони хора, живеещи с мисълта, че обитават развити и прозрачни представителни демокрации.
Видеото показва министър-председателя на Нова Зеландия Джасинда Ардерн – един от най-агресивно рекламираните от корпоративните медии държавници на нашето време. Тя получи от машината за производство на прогресивен консенсус ореола на млад световен лидер и пример за подражание из целия Запад. Новозеладнската стратегия за „нулев Ковид“ беше цитирана като рецепта за успех в кризата от такива навигатори на световната здравна политика като Бил Гейтс, а смазването на свободата и гражданските права от нейното правителство бяха игнорирани от индустриалния информационен комплекс.
Но тези дни в Нова Зеландия има рекордна смъртност от Ковид, здравната система е в хаос, а политическото наследство на Джасинда търпи драматична преоценка. И точно сега си припомняме тези нейни чудовищни реплики: „Ние ще продължаваме да бъдем вашият единствен източник на истина. Ако не сте го чули от нас – значи не е истина!“
Факт-чек фетишистите се опитаха да убият злокобния ефект от масовото споделяне на на практика диктаторското видео на Джасинда с кухи фрази за контекст и ковид криза, ала за всеки запазил разсъдъка си тези медийни усилия са грозни, но напразни.
Наглостта на един политик да издигне властта до позицията на абсолютна истина е невероятно неприятна картинка. Няма контекст и криза, които да оправдаят правителството на цивилизована държава да провъзгласи себе си за последната инстанция на „истината“. Реплики като тези на Джасинда Ардерн сме свикнали да очакваме от деспотични авторитарни режими, в които на централния площад на столицата, кръстена на пожизнения президент има и негова 50-метрова златна статуя. Но не и от световната суперзвезда на западния либерализъм.
Правителството в представителни демокрации следва да служи на гражданите, да администрира, да пази границите и сигурността на хората, които го издържат със своите данъци. Не да им диктува дизайн за реалност и истина, да ги поставя в положението на собственост на държавата.
Сравнително солидни нива на геополитическа хармония и икономически просперитет биха могли да притъпят усещането за „зловещата долина“ и да отдалечат диктаторските монолози от дневния ред на либералния интернационал. Маската можеше да си стои някак нелепо, но да прикрива апетита за отхапване от национален суверенитет и индивидуална свобода. Но ситуацията е радикално различна и провокира изхлузването на фасадата, и изплюването на камъчето за „единствения източник на истина“.
Най-лошото е, че лабораторни лидери като Джасинда Ардерн вероятно наистина вярват в своето превъзходство и призвание да преобразят света. Тя е пореден продукт на програмата на Клаус Шваб за „млади глобални лидери“, която пък е част от неговата ужасяващо влиятелна неправителствена и лобистка организация „Световен икономически форум“. Самият Шваб изглежда и говори като злодей във филм за Джеймс Бонд, а от „Световния икономически форум“, освен лидери като Джасинда, лансират други чудесни неща като „бъдеще, в което никой не притежава нищо и е щастлив“, и ядене на насекоми. От организацията бяха написали още колко прекрасно изглеждат празните градове по време на локдаун, а тези дни се обявиха и против „разточителното“ ползване на лични автомобили.
Бъдещето, което дизайнери на елита като Шваб и неговите глобални либерални лидери като Джасинда, планират за средната класа на Западната цивилизация наистина е „зловеща долина“. Противопоставянето на тази „единствена тяхна истина“ вече е задължително.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.