"Културни войни" с Владислав Апостолов: Режимът срещу Илон Мъск

Владислав Апостолов, БНР

Режимът на Демократическата партия в САЩ все по-силно наподобява риалити "фрийк" шоу. Сапунена опера от Ада, някъде между Олдъс Хъксли и "Монти Пайтън".

Едва ден след като Илон Мъск публично обяви, че вече няма да гласува за Демократите и минава към Републиканците, като по програма се появи компромат срещу най-богатия човек на планетата. Контролираните от партията корпоративни мейнстрийм медии публикуваха история за обвинение в сексуален тормоз срещу Мъск от преди половин дузина години.

Става въпрос за отдавна приключен със споразумение казус, който сега дори не е разказан пред журналистите от самата така наречена обвинителка, а от нейна приятелка, която била слушала за случката навремето.

Тази приятелка съвсем случайно се оказва радикална активистка и актриса, която споделя чутото в удобния момент на координирани атаки срещу Мъск, който притесни сериозно либералната класа с опасни идеи като тези за по-малко цензура в социалните мрежи и сменяне на партията, за която гласува.

Скоростта, с която властта атакува своя нов сериозен опонент е внушителна. Те сигурно са се заредили с колекция от компромати срещу Мъск, но пуснаха "обвинението в сексуален тормоз" часове след като обяви, че приключва с Демократическата партия. Той ги обвини, че вече са "партията на разделението и омразата" и те решиха веднага да докажат тезата му. Дори не изчакаха седмица, за да "уплътнят" доста рехавата "сензация" от преди шест години. Дори не успяха да намерят нещо по-ново или в развитие. Засега, разбира се. Рециклираха старо обвинение, че Мъск се бил държал неприемливо пред служителка по време на масаж на борда на един от частните си самолети. През разказ на приятелка. Този компромат е колкото очакван, толкова и отчайващ.

Мегамилиардерът нарече историята "политически мотивиран очернящ материал".

"Ако бях склонен към сексуален тормоз едва ли това щеше да е първият случай в 30-годишната ми кариера. Тези атаки трябва да бъдат гледани през политическа призма – това е техният омерзителен правилник. Но нищо няма да ме спре от борбата за по-добро бъдеще и за правото на свободно слово", написа Мъск и добави, че самите обвинения са напълно неверни.

Интересно е как враговете на Демократическата партия винаги са атакувани с обвинения в сексуално неприемливо поведение. Припомняме, че това е партията на бившия президент Бил Клинтън. Иронията тук е с размерите на Гранд Каньон. Един от най-щедрите донори на Демократите от десетилетия беше Харви Уайнстийн, който сега гние в затвора след купища детайлни обвинения не просто в сексуален тормоз, а в изнасилване. Преди това Уайнстийн бе желан и уважаван гост в Белия дом по времето на Обама.

В сюблимен акт на психологическа и политическа проекция Демократите се оказват пристрастени към компроматите на тема секс. Преди време използваха напълно лишено от доказателства обвинение в неприемливо поведение, за да дискредитират тогавашния кандидат за върховен съдия на републиканците Брет Кавано. Изкараха пред целия свят една объркана женица, която твърдеше, че Кавано пробвал да се възползва от нея, когато... били тийнейджъри. Тоест, преди десетилетия.

През 2016-а пробваха "омерзителния правилник" и срещу Доналд Тръмп по време на кампанията му за президент срещу кандидатката на Демократите Хилъри Клинтън. Дни преди изборите в приближени до партията корпоративни медии "изтече" много стар запис, в който бизнесменът говори грозни и вулгарни работи.

Историите за сексуален тормоз са инструмент за политически рекет на властта и приближените към нея медии. С други думи – почти всички медии. Атаките срещу Мъск ще продължат и ще ескалират в месеците преди важните междиини избори за Конгрес през ноември. Той има над 90 милиона последователи в Туитър и се превръща в най-влиятелния критик на кабинета на Байдън и Демократическата партия като цяло. Това означава, че трябва да бъде унищожен и дискредитиран.

Службите вече разследват бизнесите му, а медиите ровят миналото му. Дни преди историята за сексуалния тормоз, от New York Times пуснаха наистина обидно безумна статия, в която го свързват с апартейда в Южна Африка, въпреки че той напуска страната като тийнейджър и няма нито дори един анекдот за негови расистки прояви или изказвания в подкрепа на онзи режим. Но те решиха да му лепнат любимата им "вина по асоциация".

Сблъсъкът между Мъск и партията на "демократичните хора" е зрелище с високи залози. Ше бъде и тест за манипулируемостта на публиката, както и за гръбнака на бизнесмена. Той вече съобщи, че  събира "хардкор юридически екип" в "Тесла" и обеща, че "ще се лее кръв". Скоро днешните атаки и скандали може да изглеждат като безобиден епизод от улица "Сезам". Режимът е ранен и опасен.