Културата умира
Искам да кажа няколко неща след участието ми в "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ.
Първо - имал съм доста участия, в които са се разигравали срамни неща. Но днес смятам, че ударихме дъното. И това не е ОК. Не е ОК вместо да говорим за култура, да разискваме стенограми, за които е крайно подозрително дали министерството има право да вади.
Второ - докато се опитахме да се надвикваме (всъщност аз в един момент се отказах) творците, които са тотално игнорирани от съвременна България са загубили всякаква вяра в настоящето и живеят, свити в себе си и вече не само могат да викат, а не искат дори да говорят.
Трето - културата ни отдавна не е култура. Тя е масто с малко пари и много интереси. Културните стратегии се пишат от петима самозвани представители на културния сектор, които, о, чудо, печелят големи грантове постоянно. Да, това не е конфликт на интереси. И не, това не е нормално.
Четвърто - междувременно музикалните училища и музикалните академии, върху които имам поглед, започват да изпитват липса на студенти. Миналата година в софийското музикално завърши само един цигулар. След днешното участие съм убеден, че поне още един цигулар ще се откаже от професията си.
Пето - от 30 години говорим едно и също. Говорим за прозрачност, за широко обсъждане, за реформи. И всичко катастрофира в стената на партийните интереси. “Ние сме на власт, ще си сложим наши хора” - това не е реформа. Това е още от същото.
И последно - моето поколение беше прецакано.
То беше поколението на контракултурата. Днес контракултурата е изпратена обратно в мазето, от което някога тръгна, за да се бори с чугунената стена на тоталитаризма. Днес тоталитаризма го няма. Няма го и прецаканото ни поколение. Има едни хитреци с интереси и едни канцеларски служители с други интереси. А културата лека полека умира, разкъсана между хората с белите якички и техните си финансови интересчета.
То беше поколението на контракултурата. Днес контракултурата е изпратена обратно в мазето, от което някога тръгна, за да се бори с чугунената стена на тоталитаризма. Днес тоталитаризма го няма. Няма го и прецаканото ни поколение. Има едни хитреци с интереси и едни канцеларски служители с други интереси. А културата лека полека умира, разкъсана между хората с белите якички и техните си финансови интересчета.
Това е.
В този ред на мисли единственото, което можех да направя днес в студиото на БНТ е да извикам - аз не съм част от вашите игрички и съм горд с това! И предпочитам да умра от глад пред това да участвам в подобни гадни номерца.
Четенето на стенограми от заседания не е присъщо на културата. Конфликтите на интереси не бива да са присъщи на културата.
Нужно ни е нещо друго.
Например да разработим база, на която да стъпи културата ни оттук нататък. Но това няма да се случи, защото а е започнало писането на подобни документи, а нахлебниците са цъфнали първи, обявявайки се за наши представители.
…егати, уж се имам за гърмогласен, а днес ми идеше да млъкна, да си взема шапката и палтенцето от “Мания” и да си тръгна от студиото…
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.