Кристофър, който замени сълзите с брокат

Той е 19 годишен, казва се Кольо, но го наричат Кристофър.

Три пъти негови съученици са му чупили носа. Веднъж за малко да бъде изнасилен, а всяка сутрин в 8 клас е била ад за него.

Когато едно дете има нужда от подкрепа, то я търси от родителите си. И когато не я получи... животът е кошмар, от който иска да се събуди.

По пътя между психическия тормоз и Аспаруховия мост, от който е искал да скочи, се е запознал с наркотиците.

Едно постъпване в болница в прединфарктно състояние.

Два опита за самоубийство.

Трима доктори - психолог, психиатър и сексолог казват, че е здрав.

Четири години убеждава в това себе си и родителите си.

Пет години борба с травмите.

Шест... с шестици е пълен бележникът му.

Точка шест умело прикрива първите пет.

***

- Защо искаш да бъдеш наричан Кристофър? 

- Наричат ме така от 9 – 10 клас. Всъщност, дори не е трябвало да се казвам Кольо.

Кръстен съм на дядо ми, защото той е настоял.

Семейството ми има стриктни семейни ценности и традиции, които понякога не са много приятни.

Като изключим това, истинското ми име не е благозвучно и не звучи добре.

Знам, че не името прави човека, а обратното, но искам един ден, хората да свързват Кристофър с мен и никога да не чувам „ама как така, не си ли Николай“ или „ с ь или ю се пише“. Кой, за бога, пише „Кольо“ с „ю“?!

И така… Казвам се Кольо, но от години ме наричат Кристофър или просто Коко.

Кристофър с грамоти от олимпиадите по история

- Представи се.

- В момента съм почти на 20 години.

Амбициите ми да се докажа като отговорен син ме отведоха в Стара Загора, където следвам висше образование за зооинженер.

Обичам да чета книги, да гледам сериали и да слушам музика. Спортувам тенис на корт и обожавам животните.

Радвам се, че мога да се похваля, че проблемите ми, които имам в момента са като на всички останали младежи на моята възраст. Не винаги е било така.

- Защо точно твоите младежки години са били ад?

- Защото тогава времето ми трябваше да бъде запълнено със забавни неща, безотговорни действия и уроци от живота за това как да бъда зрял, а не да се страхувам от това да ходя на училище, за да не получа поредния шамар от скапания ми тогавашен живот… буквално и метафорично.

Тогава трябваше да взимам глупави решения и да се държа безотговорно, а не да прекарвам вечерите си по улиците и да се замислям за това дали има смисъл от съществуването ми.

Исках просто да бъда „нормален“. Чак сега разбирам, че всъщност съм бил нормален, просто е трябвало да премина през всичко това.

- Разкажи за училищния живот.

- Училищен живот? Това не беше живот.

В 8ми клас беше времето, в което бях унижаван публично и бит заради това че харесвам мъже…

Може би трябваше да бъда по-силен, може би трябваше аз да ги набия… Но може би...

Не съжалявам за нещата, които преживях тогава, не съжалявам, че трябваше да понасям удари толкова пъти, че по коридорите на училището имаше мои следи от кръв от поредния път, в който ми чупеха носа, че стените на тоалетните са попили толкова много от моите сълзи…

Това са просто трудностите, които ме подготвиха за следващото „ниво“.

Следващото ниво беше след като се преместих от този ад, в който бях, където и се случиха много други добри и лоши неща.

Все „неща“ които променяха живота ми.

В новата гимназия бързо се превърнах в любимец, там се „открих“ напълно.

- Как опита да се се самоубиеш? Колко силно бе желанието за смърт на едно 15-годишно дете?

- След като реших да призная пред родителите си какъв съм и след опитите им да „лекуват“ хомосексуалността ми, и след като това остави последствия в начина ми на общуване с хората и загубих голяма част от приятелите си, една вечер, една от поредните, излязох отново да съсипвам тялото си с алкохол и наркотици.

Докато някъде в средата на вечерта не се озовах на аспаруховия мост и не мислех за това колко по-лесно би било за всички ни, ако ме нямаше.

Мислех си за това колко бързо бих сложил край на проблемите си.

Нямах желание да слагам край на живота си, имах желание да живея друг живот просто.

И тогава се сетих…

Колко още неща мога да постигна, колко много мечти имам и как мога да променя всичко, ако съм силен. И така и стана…

- Кога се срещна отблизо с наркотиците? Защо се стигна до там? Средство за бягане от действителността ли бяха?

- Още в 8 клас започвах да навлизам в света на наркотиците.

Постепенно си създадох приятелства, които ми осигуряваха тези наркотици.

Животът ми протичаше толкова стресиращо и динамично, че имах нужда да забавя.

Намирах решение в наркотиците за много от проблемите си.

Разбира се, кратки и нереални решения.

За кратко можех да бъда в свят, където ги нямаше родителите, учениците и всяка физическа или психическа рана, която имах.

Да… бягаш от проблемите си, не ги решаваш.

Мнението ми за наркотиците си противоречи понякога, защото никога не съм казвал че не ми харесваха.

Харесваха ми, не само, защото успявах за кратко да забравя всичко и всички, физически тялото ми се чувстваше добре, друг е въпросът колко много съм го увреждал.

Наркотиците усложниха и оправиха живота ми едновременно.

- Каква роля изиграха родителите ти?

- Благодарение на наркотиците успях да накарам родителите ми да разберат в колко сериозно положение се намирам.

След като ми дадоха некачествена трева влязох в болница в прединфарктно състояние, където бях няколко часа в безсъзнание.

След като се събудих, родителите ми бях там, уплашени, че ще ме загубят.

Имаха същите проблеми с брат ми, при който нещата бяха по-сериозни и му бяха открили киста в мозъка.

В болницата след като им разказах какво се случи, каква е причината и че те са част от нея, решиха че е по-важно да съм жив и здрав, отколкото хомосексуален.

За това мога да кажа, че благодарение на една глупава и безотговорна постъпка от моя страна това беше началото на нещо много по-голямо.

Кристофър и неговата баба

- Някои хора ще кажат, че всяка трудност е опит. Смяташ ли, че опитът е с толкова висока цена?

- Разбира се... Опитът винаги идва с цена.

В моя случай трябваше да променя не само съучениците си, не само родителите си и не само да разбия теорията на хомофобията, трябваше най-вече да намеря целта на живота си, а това е най-трудната задача.

Дори и за обикновения човек.

За такова нещо трябваше да платя висока цена.

Години тормоз, страх и неприязън.

За да мога днес да бъда горд с това какъв съм и да казвам, че заслужих уважението на хората,

- Какво научи? 

- След всичко преживяно и дори и още докато изживявах някои от нещата, научих че без значение какво мисли обществото за теб и твоите интереси, трябва да отстояваш своята позиция и гледна точка.

Научих, че зад всеки успех стои малко или много време труд и най-вече да бъдеш постоянен към нещата, които най-силно желаеш.

След всичко което преживях, разбрах че не е достатъчно просто да реша проблемите си и да живея спокойния живот, който заслужих.

Създадох видеопроекти в подкрепа на транс, би и хомосексуалните, който представих пред ученици и учители в моята гимназия.

И оттам започнах да разказвам за нещата които преживях.

Много хора с времето ме потърсиха за съвети и помощ.

След време създадох и видеопроект, в който разказвам моята история такава, каквато малко хора са я чували. Истинска, дълга и съвременна, защото не съм само аз.

С проекта „Моята история“ си поставих за цел да помагам на хората още повече.

Създадох онлайн платформи, където хората свободно да ми споделят за проблемите си и заедно да намираме решение за тях.

И днес правя същото и искам да бъде още по-мащабно.

- Какво би казал на родители с подрастващи деца?

- Да общуват повече с децата си, да се интересуват повече от техните интереси и когато нещо не им харесва, първо да се поинтересуват повече и никога да не застават срещу децата си.

Понякога родителите в стремежа си да помогнат на децата си, им вредят допълнително. Ключът към успеха е да общуват.

Никой проблем не е решен без да има комуникация… двустранна.

- А на децата?

- Ако искат наистина да решат проблем, то нека не търсят временно решение в наркотиците и алкохола.

Това не помага на никого и както казах по-горе, трябва да общуват.

Било то с приятел, роднина, или дори училищния психолог, решението на проблема е в комуникацията.

Съветът, който давам на повечето младежи, с които общувам, е да знаят правата си и винаги да търсят помощ, за да не се налага да изпадат в години борба с даден проблем.

- Ако ти кажа, че не си гей, а просто си много объркан и леко сбъркал посоката, какво ще ми отговориш?

- Аз ако те питам дали те възбуждат жени, най-вероятно ще кажеш „не“.

Ами и мен не ме възбуждат жени.

Имаше време, в което имах сексуално привличане към жени, но тогава бях бисексуален, за това съм и на мнение, че бисексуалността е в повечето случаи просто фаза, защото винаги едното надделява повече.

Аз знам какъв съм, знам как се чувствам и с двата пола и чувството е коренно различно едно от друго.

Да, има хора, които дори на доста голяма възраст осъзнават, че за тях хомосексуалността е била просто една дълготрайна фаза, както и обратното.

Говориш за посока?! Коя по точно? Има една-единствена посока и тя е щастливия живот.

Кристофър по време на работа

***

След като Ви представихме по-тежката част от житейската история на Кристофър, нека заедно минем "под дъгата" и да надникнем в цветното му ежедневие.

***

- Суетен ли е един гей? Каква е поддръжката му?

- Не мога да говоря от името на всички или пък мога…

Стереотипът, че всеки гей е суетен донякъде е реален.

Повечето, които познавам, наистина са суетни, но всеки човек малко или много е суетен, не е нужно да е гей.

Аз лично съм много суетен.

Държа на моя добър външен вид, защото вярвам в поговорката „По дрехите посрещат, по акъла изпращат“.

Външният вид е първото впечатление, а първото впечатление е най-важно.

Като човек с талант да гримирам, аз лично използвам гримове и то много.

Казвам много, не като количество, а като брой продукти.

Нямам високо самочувствие, за това и ползвам грим. Гримът кара хората, които го ползват, да се чувстват по-самоуверени, а когато нещо те кара да се чувстваш добре, не виждам какво лошо има в него.

- Добре, де, продавачките в дрогериите консултират ли те за гримове? 

- Опиват се, но се оказва много често, че аз разбирам повече от тях и понякога ми се е случвало аз да ги консултирам за продукт, който те са ми предложили. Не го разбирам, защо предлагат продукт, от който не разбират, но това е друга тема.

- Разбий митовете и легендите за хомосексуалния хомо сапиенс.

- Ох, те са много и с радост бих ги разбил.

Едно от любимите ми неща е да споря с хомофоби и не само хомофоби на тема „хомосексуализъм“.

В повечето случаи чувам следните неща:

„Всеки гей е женствен“ – не, това не е физическо заболяване на тялото, при което тялото на мъжа е с форма на цигулка, характерна за жените.

Това е на психическа основа и не е заболяване, което е и друг мит, че хомосексуалността е болест.

„Ти мъжа или жената си във връзката“ – Ъм… как така? Аз съм мъж и той е мъж. И двамата сме мъже или ти имаш предвид „кой кого“. Нарича се пасивен и активен. Активният е този, който извършва действието, а пасивният „поема“ действието.

„Женския пол е по-нежният“ – Глупости… Мисля, че някои мъже и не само, още подценяват жените. Те са силни и независими, дори понякога по-силни и от мъжете. Факт!

Чувал съм какви ли не „глупости“, че хомосексуалните мъже или момчета са груби или интриганти – не, това е до възпитание!

- Как разбра, че харесваш мъже за интимни партньори?

- Още на 12 след една целувка заради игра с предизвикателства.

Беше стряскащо, вълнуващо и ми обърка живота.

Може би, ако мога да се върна назад във времето, щях да предотвратя това или пък не…

Какъв ли щях да бъда сега? Най-вероятно хетеросексуален „играч“ с други проблеми.

- Като видиш красиво момиче и женски тела какво изпитваш?

- Нищо. Към хетеросексуалните мъже винаги казвам „предимството да си гей е, че виждаш много женски тела“, но не е предимство, когато не изпитваш желание да ги докосваш.

Харесвам женските тела от естетична гледна точка.

Любимите ми части от женското тяло са гърдите.

Но не, когато видя красиви женски гърди, не си представям как ги пипам.

- Искаш ли да имаш деца? Как ще се случи това? Когато детето ти те пита защо има двама бащи, какво ще му отговориш?

- Искам. Възпитан съм с вкоренени семейни ценности и традиции, а и това е задължение като жив организъм – да се размножавам и да създавам бъдещи поколения.

Искам много деца.

Как точно ще се случи не е ясно, може би ще осиновя, може би ще отида на място, където сурогатното майчинство е позволено.

Каквото и да стане, аз ще имам деца по един или друг начин.

Когато детето ми ме попита защо няма майка, а има двама бащи, ще му отговоря, че това е любовта.

Че тя те кара да правиш неща, различни от стереотипните.

Че тя не се задоволява с компромиси и правиш всичко, за да я имаш.

- На какво държиш да го възпиташ?

- Ще ги възпитам на уважение към хората.

Това разрушава света – липата на уважение един към друг.

Ще го възпитам на това открито да изразява емоции и чувства.

Ще го възпитам да помага на хората и с малкото, което има.

- Възможно ли е след време „да ти мине“ влечението към мъже и да заобичаш жена?

- Възможно е.

Съзнанието на човека е странно нещо.

Имам познати, които дълги години са водили такъв начин на живот и в един момент всичко се променя.

Не разбирам от това, но вярвам, че аз няма да се променя.

Твърде съм амбициозен да имам съпруг и деца, и да живея в България.

Харесва ми да бъда такъв, въпреки нещата, които преживях. Точно това, че съм хомосексуалист ме направи силен. Аз се гордея, че съм такъв. 

Сега можеш да кажеш, каквото искаш.  

В света на хората трябва да има повече любов. Това е.

***

Мили родители, между новините, сметките за парно и липсата на копър за таратора... Моля Ви, поглеждайте в очите на децата си.

Интервюто проведе: КАЛИНА КРАЕВА

{BANNER_ID-4}