Когато един дом за възрастни с увреждания е под карантина от март месец и обитателите вътре (над 200 мъже) нямат право на свиждане по тази причина, никой не би трябвало да влиза и излиза (което е практически невъзможно), кой носи отговорност, че това място е гнездо на зараза.


Та, как се пазят тези места, предвид яснотата, че са рискови.

Кой контролира персонала, мерките за сигурност и дезинфекцията, и дали някой го прави изобщо.

Тези места бяха черни дупки и преди вируса, сега са съвсем в зоната на здрача. И никой не знае какво става вътре. И какво представлява така наречената грижа. Защото и без забрана за свиждане, тези хора обикновено нямат близки. И няма кой да сигнализира, ако с тях става нещо нередно.
Автор: Миролюба Бенатова
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}