Когато един дом за възрастни с увреждания е под карантина от март месец и обитателите вътре (над 200 мъже) нямат право на свиждане по тази причина, никой не би трябвало да влиза и излиза (което е практически невъзможно), кой носи отговорност, че това място е гнездо на зараза.
От 100 души персонал, 37 са заразени. Обитателите още не са тествани, но при пет проби, три са положителни.
Та, как се пазят тези места, предвид яснотата, че са рискови.
Кой контролира персонала, мерките за сигурност и дезинфекцията, и дали някой го прави изобщо.
Тези места бяха черни дупки и преди вируса, сега са съвсем в зоната на здрача. И никой не знае какво става вътре. И какво представлява така наречената грижа. Защото и без забрана за свиждане, тези хора обикновено нямат близки. И няма кой да сигнализира, ако с тях става нещо нередно.