Космополитната корпоративна офисна класа е единствената, която не е способна да създаде какъвто и да е креативен продукт

Не знам дали знаете, но метълът е музиката на работническата класа. Ози Осбърн и групата му "Блек Сабат" са всичките от Бирмингам - по онова време индустриалното сърце на Британия, а може да се каже и на Европа. Там се е правила стомана, която се е изнасяла за целия свят. По настоящему - Бирмингам е нещо като Карачи или Исламабад, ислямски град, в който основния поминък са дюнерите, кафенетата с шиша и търговията на дребно.

Обаче в края на 60-те, когато се формира Блек Сабат, все още има над десетилетие преди Маги Тачър и "тачъризмът" да започне унищожението на британската индустрия, и около три десетилетия преди Тони Блеър и "блеъристкия глобализъм" да започне пълното унищожение на Британия и етническото заместване на населението. По това време в абсолютно всяко семейство в Бирмингам има минимум един член, който във фабриките, не рядко цялата фамилия и клан са там. Това важи и за Ози Осбърн, самият той като съвсем млад работи по заводите.

Цялата тая обстановка (или както биха децата-зумърчета - "вайбове), ежедневие и начин на живот повлияват изцяло музиката и темите на "Блек Сабат". Социални и протестни, агресивна, твърда и тестостеронена музика - творческия израз на работническата класа.

"Металика" пък са от Лос Анджелис, който определено не е бил работнически град по онова време. Обаче в ЛА не е имало аудиотиря за музиката, която те са искали да правят - в Града на ангелите се е слушала по-захаросаната и комерсиална, MTV-ийска версия на метъла - "глам метъл". Затова групата заминава за Сан Франциско. В днешно време Сан Франциско е град на гейове и на техно-нърдове, но някога е бил пристанищен и работнически град. В началото на 80-те са последните издихания на работническата класа в Сан Франциско, преди глобализмът да превръна региона във "финансова и технологична световна столица".

Особено Бъркли тогава е град на "мъжете със сини якички". А те слушат твърда музика и текстове със социална тематика, които резонират с живота и ежедневието им, а не захаросан поп и "глам" с аранжирана естетика и текстове за "секс партита и оргии". В такава среда се ражда "Металика".

Метълът е музиката на британската и американската бяла работническа класа. Класическата музика е музиката на европейската аристокрация, родена в барокови и ренесансови Флоренция, Венеция, Залцбург, Виена, Будепаща, Париж. Блусът е музиката на черните в Америка от времето на сегрегацията, когато все още имат нормални нуклеарни семейства и ходят с костюми и шапки, а не с раздърпани гащи. Тангото е музиката на италианските и испанските (предимно баски) емигранти в Буенос Айрес и Монтевидео (устието на реката Ла Плата), които са били предимно докери и работници. Дори рапът с цялата му телесно-животинска примитивност е израз на нещо, на някаква среда и начин на живот, на определен мироглед и стремления.

Замислям се, че космополитната корпоративна офисна класа е единствената, която не е способна да създаде какъвто и да е креативен продукт. Стоманолеярите и стругарите създават световен феномен като метъла, черните ог сегрегираните квартали създават блуса, а корпоративният офисен планктон, дето уж пътува по целия свят, не е способен нищо да създаде. Ексeлските таблици, пауър пойнт презентациите, ейчар семинарите и тимбилдингите създават някакъв вакуум в душата, който изпива и изсмуква всякаква творческа енергия.

Нормално е култура, която е изцяло самообсебена и базирана на консумацията, индивидуализма, кариеризма и самопромотирането да не е способна да роди нищо за останалите и за поколенията.