„Отговорност“ за RussiaGate? Не залагайте на това

Ако привържениците на Тръмп очакват обвинения, най-вероятно ще останат разочаровани.

Доналд Тръмп държи враговете си за гърлото, както гласи поговорката.
Благодарение на своя директор на националното разузнаване Тулси Габард, президентът вече разполага с ясни доказателства, че администрацията на Обама е съчинила фалшиви обвинения за „руска намеса“, за да подкопае първия му мандат в Белия дом.

При публикуването на тези уличаващи документи, Габард заяви:

„Тези документи разкриват предателски заговор на най-високо ниво в Белия дом на Обама, целящ да саботира волята на американския народ и да попречи на президента да изпълни своя мандат.“

Тя допълни, че ще предаде всички документи на Министерството на правосъдието за започване на наказателно преследване.

Привържениците на Тръмп нададоха възторжени викове — социалните мрежи се взривиха от призиви виновните, включително Барак Обама, да бъдат пратени в затвора. Някои дори публикуваха снимки на бесилки, напомняйки, че предателството се наказва със смърт.

Аз самият — прочут „ултрадесен“ и отдавна в черния списък на SPLC — се почувствах странно като глас на разума в този момент. Но се почувствах длъжен да охладя надеждите за бързо възмездие:

„Колкото и да е скандален RussiaGate, най-вероятно никой от замесените няма да бъде обвинен, а дори да бъдат повдигнати обвинения — съдебните процеси ще завършат с оправдателни присъди.“

Мнозина консерватори вече са разочаровани от министъра на правосъдието Пам Бонди — особено заради липсата на резултати по делото „Епщайн“. След разкритията на Габард, актьорът Джеймс Уудс написа:

„Това е последният шанс на Пам Бонди да се докаже.“

Тя е на поста от едва шест месеца и вече е под обсада. Причината? Комбинация от натрупано недоволство и непомерни очаквания. Привържениците на Тръмп искаха възмездие още преди да приключи първият му мандат. Сега, след убедителна победа през ноември, с два милиона гласа преднина, 77 милиона души очакват решителни действия.

Тръмп изпълни част от обещанията: реши миграционната криза, прокара „Големия красив закон“ с намаления на данъците и разтърси федералната бюрокрация.
Но именно този успех повиши очакванията до небето — и хората няма да се задоволят с нищо по-малко от пълно възмездие.

„Отговорност“ — това е думата, която всички използват. С основание.
Беше съшита клевета чрез прословутото досие „Стийл“, използвано за шпионаж срещу предизборната кампания на Тръмп, последвано от разследването на спецпрокурора Мълър. Ако няма последствия за това, какво спира следващата администрация да направи същото?

Желанието за справедливост не е просто отмъстителност — то е предпазна мярка за бъдещето.

Но реалността е по-трезва. За да повдигне обвинения, Бонди трябва да убеди федерално жури във Вашингтон, окръг Колумбия. В столицата, където Камала Харис получи 90% от гласовете, какви са шансовете жури да обвини Бренън, Клапър, Коми, Сюзън Райс и др.? Да цитирам Байдън: “C’mon, man.”

Няма обвинения → няма съд → няма присъда → няма затвор, няма бесилка — независимо колко хора крещят „предателство“, наказание няма да има.

Разочарованието е толкова голямо, че дори проф. Глен Рейнолдс пише:

„В света, който те създадоха, не могат да се оплакват, ако просто бъдат... елиминирани.“
(Което, разбира се, е погрешно — бързам да добавя.)

Трудността да се постигне осъдителна присъда не е новина — това е част от американската съдебна традиция. Правото на съдебно жури, мълчание („петата поправка“), високи стандарти за доказване — всичко това облагодетелства обвиняемия.

Колкото и аз, Джеймс Уудс, Тулси Габард или самият Тръмп да искаме да видим Обама и компания в оранжеви дрехи в Ливънуърт — това просто няма да се случи.

Може би — в някакъв зловещ смисъл — това е част от „великата Америка“.

Бил Айърс, основател на терористичната група Weather Underground и бивш ментор на Обама, през 1980 г. се измъкна от обвинения благодарение на процедурни грешки. Тогава той каза:

„Виновен съм до мозъка на костите си, но съм на свобода — Америка е велика страна.“

Днес Обама със сигурност оценява тази „великост“.
Останалите от нас — може би не чак толкова. Но нека не правим Пам Бонди изкупителна жертва за нашето разочарование.

Автор: Робърт Стейси МакКейн

Робърт Стейси МакКейн е редактор в The American Spectator и автор на редица анализи по консервативна политика.

Източник: “The American Spectator”