Коментар на Петър Волгин: Как президентът Радев може да спечели втори мандат

Коментар на Петър Волгин: Как президентът Радев може да спечели втори мандат
06-02-2021г.
4
Гост-автор

От момента, в който Румен Радев стана президент, ГЕРБ показват по всякакъв начин, че не го харесват, меко казано. Докато Цветан Цветанов все още беше номер две в управляващата партия, именно той беше фронтменът на атаките срещу президента. След изгонването му от райската герберска градина хейтърството срещу президента беше разпределено между различни участници. Последен в тази роля влезе фамозният Спас Гърневски, чийто днешен пламенен антикомунизъм би могъл да бъде сравнен със също толкова пламенния му някогашен комунизъм. Естествено, невъзможно е да си представим, че ГЕРБ биха харесали каквото и да било, изречено или направено от Радев. Той е антитеза на тяхното управление. Преди четири години повечето избиратели гласуваха за него, защото искаха противотежест на ГЕРБ. Поне на символно ниво. Гласоподавателите не искаха президент да бъде човек, който послушно ще кима с глава при всяко действие на управляващите, както правеше Плевнелиев.

Преди четири години за Румен Радев гласуваха хора с различни възгледи. И все пак, в основата на неговата победа бяха гласоподавателите на БСП. Затова е логично схващането, че и на предстоящите президентски избори ще бъде така. Явно президентът разбира това, защото в деня, в който обяви кандидатурата си за втори мандат, той отправи специален призив за подкрепа именно към привържениците на социалистическата партия. Ако Румен Радев пренебрегне БСП, изобразявайки някаква обединителна фигура, със сигурност ще загуби. Опитвайки се да се харесаш на всички, обикновено не те харесва никой.

А най-голямата грешка на Радев ще бъде, ако тръгне да ухажва онова аморфно, вечно мрънкащо и претенциозно образувание, наречено „градска десница“. Вярно, някои видни представители на този малоброен електорат в момента правят срамежливи комплименти на президента. Но това е, както самите те обичат да се изразяват, маньовър. Същият маньовър извършиха „автентично десните партии“ преди парламентарните избори през 2014 г., когато обясняваха на всеки, който не го мързеше да ги слуша, как за нищо на света няма да се коалират в ГЕРБ, пък после точно това сториха. Така че към твърденията и авансите на такива хора трябва да се отнасяш много внимателно. Иначе рискуваш да повториш наивното поведение на троянците, които повярвали в добрите намерения на гърците и позволили на онзи кон, отдавна превърнал се в нарицателно, да влезе в града им. Колкото и да се мазнят сега на Радев, автентично десните никога няма да го приемат за автентично свой. За тях той винаги ще си остане „човек на Кремъл“ и никога няма да успее да покрие „високите им стандарти“. Да им се чудиш на самочувствието, наистина. На избори ги бият като „маче у дирек“, а когато все пак успеят да се промушат в парламента, постоянно правят „исторически компромиси“. Т. е. гушват се тъкмо с онези, които най-яко са клели през цялата кампания. Ако президентът Радев изобщо таи някакви илюзии, че този снобеещ електорат ще му осигури втори мандат, трябва час по-скоро да се освободи от тях. В противен случай го чака тежко разочарование.

Другото, за което Румен Радев трябва много да внимава, е да не разочарова собствените си симпатизанти. А това може да стане, ако по някакви неизвестни причини реши да се прави на по-голям евроатлантик от Елена Поптодорова, например. Никак не му трябва на президента Радев да се съревновава с Борисов по въпроса кой ще изпее по-прочувствена серенада под балкона на набедения за главен руски опозиционер Навални. В България има достатъчно грантови политици, анализатори и журналисти, които в името на неспиращото финансиране от чужбина, ще свършат тази работа. Няма нужда и президентът да се включва в този неприличен хор. Добре ще бъде също така той леко да намали ентусиазираното говорене по темата „Три морета“. Това, че проектът има откровена антируска насоченост, е едно на ръка. По-важното е, че т.нар. Триморие вбива клин в единството на Европа. Това е поредният опит нашият континент на бъде разделен на „нова“ и „стара“ Европа. За първи път това бе направено от Доналд Ръмсфелд. Военният министър на Буш-младши нарече новоевропейци хората, които безрезервно подкрепяха нахлуването в Ирак през 2003 г., и заклейми като „староевропейци“ Германия и Франция, които категорично отказаха да участват в тази авантюра. Сега отново се реанимира това разделение, възкресявайки идеята на полския маршал Пилсудски от 30-те години на миналия век, насочена едновременно срещу Русия и срещу Германия. 

Ако президентът Радев бъде по-внимателен, когато обсъжда подобни деликатни теми, той със сигурност ще увеличи шансовете си за втори мандат. Противниците му в средите на управляващите са достатъчно много и достатъчно агресивни. Преди четири години те подцениха Радев, решавайки, че когото и да изправят срещу него, ще го победят. Сега няма да направят тази грешка. Ще хвърлят срещу Радев всичко, с което разполагат. Ето защо президентът трябва максимално да консолидира своите привърженици. В никакъв случай не бива да ги разколебава, ползвайки реплики от репертоара на „умните и красивите“. Подобен дискурс може да накара някоя баба костовистка да премрежи поглед от умиление, но при нормалните хора не върши никаква работа. 

Източник: bnr.bg

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.