Колко струва животът на едно куче?

Жоро Гешев, Фейсбук:

Макс беше моето северно дете. Сибирското хъски. Born to be Wild!

Роденият преди Коледа се превърна в най-чудния и хубав подарък.

За мен, за малкия ми племенник, за сестра ми. За цялото ни семейство.

Донесе в дома ни обич и топлина. Радост и приятелство.

Докато един ден не го отровиха.

Само месец преди да навърши две години.

И преди да спечели битките, които ни предстояха!

Макс беше отровен в центъра на Пазарджик, на знаково място – пред сградата на общината.

Макс го няма и страшно ми липсва.

Но аз искам днес да разкажа как точно го загубих и как институциите не поискаха да разследват следите на отровителите на кучета в Пазарджик.

И като ги видите и чуете тия чиновници да Ви разказват по медиите колко загрижени са за Вас и домашните Ви любимци, просто не им вярвайте!

Искам да разкажа тази лична история заради моя Макс, заради мен.

И заради Вас!

Имах две кучета, порода сибирско хъски.

Отглеждаха се у нас, в дома ни, като част от семейството.

Ежедневно ги извеждах - сутрин и късно вечер, след работа.

Работя до късно, не съм на държавна хранилка.

Винаги с повод.

Около десетина дни преди убийството на Макс при вечерната ни разходка моя позната, таксиметров шофьор, се провикна от стоянката да не разхождам кучетата из центъра на града, щото до момента е закарала три отровени на ветеринаря, треперещи, повръщащи кръв...

Прибрах се, влязох през Интернет в пазарджишките групи.

И разбрах.

Вярно беше.

Нечовешко, но истина!

Разбрах и откъде беше тръгнало.

От възмутени от нашествието на бездомни кучета и бездействието на общинските власти граждани.

После разхождах кучетата си извън града.

Като ги откарвах дотам с колата.

Докато на 21 ноември видях в сутрешния блок на една от националните телевизии репортаж от Пазарджик, в който полицията твърдеше, че отрова за кучета в града няма!

Препредадоха го и местните медии.

Аз си отдъхнах.

И на 24 ноември изведох моите домашни любимци на разходка.

В града.

Чист от отрова!

До малките тревни площи пред общината.

На сто метра от дома ни, където се прибираме всеки ден.

А Макс започна да преплита крака, да залита и трепери.

У нас вече повръщаше кръв.

Намерихме ветеринарния лекар в заведение, беше събота вечер.

Вече беше късно.

За Макс!

По-малко от 15 минути!

Толкова едро и силно куче, толкова силна отрова, вероятно от Турция я внасят, над 20 кучета умрели за седмица, заключи докторът и си взе парите, без да издаде документ...

То в такъв момент на кой му е до документ.

Ама когато след три дни бе помолен да даде становище като компетентно лице, отказа.

Пази си лапачката човекът!

Па, за едно куче бива ли?!

После кучета да те ядат и кучета да ядеш!

При феодализма е така!

Нали?!

Амбицира ме тоя доктор.

Стиснах болката толкова силно, та да я удуша.

Събрах някакви сили да стана.

И тръгнах.

По инстанции.

Първо отидох на мястото на престъплението.

Една седмица след смъртта на Макс отровните наденички безсрамно, цинично си стояха там, в тревните площи пред общината.

До тях възнак полегнал огромен мъртъв плъх.

Звъннах на 112, както ме посъветваха от полицията с втората си медийна изява на 26.11.

Послушах ги, не писах във Фейсбук, звънях на посочения телефон.

Отговориха ми.

Че няма да изпратят никого!

И ме посъветваха да събера стръвта и да я занеса в общината.

Не разбрах защо точно в общината, като от полицията обявиха, че водят разследване.

Ама може и да съм пропуснал новината местната полиция да е станала поделение на местната власт?!

Обадих се на дежурния прокурор, откъдето учтиво ме насочиха към РПУ-то и зоополицията му.

От РПУ-то отказаха да изпратят компетентен човек за намерения материал, не било тяхна работа.

Няма значение, че пред микрофоните твърдят друго.

Рззследват хората, ама доказателтва явно не им трябват!

Те си могат и без тях!

И живеейки още във времето на ХЕИ, ме напътиха там.

То не че има някаква разлика между ХЕИ и РИОКОЗ!

Там лаборатория няма!

Два часа, премръзнал, звънях по институции и чаках някой компетентен орган да дойде и вземе веществено доказателство за извършено престъпление.

Никой не се отзова!

Може би, щото нямаше камери, дето са като селфи – поръчваш си ги и им се наслаждаваш само ти!

Накрая, пропаднал в безизходица, реших да се обадя на една пазарджишка защитница на животни.

Странно за нашия град, че ги има такива, нали?!

И аз така си помислих, когато незнайно как се свърза с мен ден по-рано, за да ме разпитва запазил ли съм отровен материал, предоставил ли съм го на някого, на кого съм сигнализирал, искаше имена просто.

И тя не дойде, за да отнесе намерения материал на ''разследващия полицай''.

Прати да го вземе "Брокс"!

Да, почистващата фирма!

Или беше строителна?

Обърках се.

Оказа се, че и в Пловдив няма лаборатория, която да изследва отровната стръв.

Няма нито държавна, нито частна.

Поне аз не успях да намеря такава.

И затова накрая последвах отговора на мое запитване към БАБХ: моят случай е в ресора на полицията.

Взех плика с отровните наденици и отидох в РПУ-Пазарджик.

На гише "Работа с граждани" най-подробно разказах.

Отговориха ми с въпрос: "Ми аз к'во да ги правя?! Ние нямаме лаборатория..."

На въпроса ми аз какво да ги правя, последва – "хвърли ги в коша!"

Та така пак стигнахме до "Брокс", ако преди това не ги изрови някое животно или бездомник...

Не съм ги хвърлил.

Но онази вечер видях едно малко дете да се рови в тревните площи пред общината.

Където още има парчета зеленясала наденица.

Играеше си...

Чета из пазарджишките групи за нови случаи на отровени кучета.

Придружени с видеа на агонизиращи...

И си мисля.

За хората, за животните.

За тая клета държава, дето сме обречени!

Да мрем като кучета, без история!

В памет на моето сибирско дете Макс...

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}