Автор: Жозефина Иванова
Коледа е онова време в годината, в което коледният телевизионен дух винаги се завръща като духа на изминалите Коледи по Дикенс.
Врътнеш ли някой от всичките 180, 200 или там колкото тв програми, поне 80% от тях ще ти предложат по още от същото - освен железобетонната класика, в която Маколи Кълкин е още малък, сладък и необъркан от популярността си, както и концерт на Веско Маринов по дефолт по някоя от българските телевизии, така и специфичните коледни романтични филми, без които Коледата просто не идва.
Не се оплаквам, просто констатирам, че почти всяка телевизия изважда от торбата с подаръците и някой от онези 5 867 филми, от които романтиката капе и се сгъстява между щолена и сармите така, както се сгъстяват капките на готовото вече домашно сладко.
И за кой ли път съдбата среща него и нея в някакво (винаги!) снежно - каква друга Коледа, освен бяла, може да бъде романтична, моля ви се!, - идилично градче.
Съществуват два основни драматургични варианта:
1.съдбата среща случайно двама непознати, които всъщност са родени един за друг;
2. съдбата среща случайно двама познати, които не са се виждали от почти невръстното детство, когато са писали Б + А = ВЛ и са се целунали скришом веднъж, и които се преоткриват. Те задължително са преживяли скорошно любовно разочарование и поне единият се е озовал в градчето на своето детство, за да ближе рани тук, в уюта на запечаталите някогашното безгрижие спомени. И тъкмо любовта започва да разцъфва и те вече подреждат заедно коледното дърво и мечтаят предпазливо за общо бъдеще в къща с два гаража, три деца и поне един лабрадор, о, господи, тя го вижда в местното кафе или... избери си вариант, и той - ооо, не! - е с друга.
Следва криза, образът на къщата с двата гаража избледнява като филмова лента, извадена изведнъж на светло, лабрадорът се връща в приюта, а мечтите се разбиват в челичената стена на жестоката реалност. Тя вече си прибира багажа, примерно, когато изведнъж и съвсем случайно разбира в какво недоразумение е била изпаднала. Това е била сестра му (балдъзата, първата братовчедка) и всички тези съмнения са абсолютно безпочвени. Той обича всъщност безрезервно само нея, тя - него, а образът на къщата с общото бъдеще се завръща, къщата става все по-голяма, лабрадорите се увеличават на два, събрани са парите за колежа поне на едното дете и т.н., и т.н. Ако ще е подобен сюжет, поне нека е добрата стара Бриджет Джоунс, застрашена от "старомоминско мухлясване", Дарси, Перпетуа и останалите.
"Крайно несправедливо е, че Коледа, с нейните неуправляеми и натоварващи както финансите, така и емоциите предизикателства, първо я натрисат на човека, без да го питат, а след това грубо я изтръгват от ръцете му тъкмо когато понавлиза в настроението й." ("Дневникът на Бриджет Джоунс", Хелън Филдинг)
Те така си е. Така че, пожелавам на всички празнуващи да не пропиляват напусто коледното настроение.
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.