Кои още българи ще изскочат от данните за фирми в Люксембург?

Сайтът „Бивол“, който е партньор в проучването OpenLux водено от в. „Le Monde“, заедно с група медии, извади първото име на българин с необяснено още богатство – синът на конституционния съдия Константин Пенчев – Любомир.

Начинаещият адвокат Любомир Пенчев е станал собственик на фирма в Люксембург, която има активи за 1,2 милиона лв. (акционерно дружество“Промобел” – Promobelle S.A.) и се занимава с недвижими имоти. Любомир Пенчев притежава 100% от акциите според Регистъра на собствениците в Люксембург (RBE). Бащата Константин Пенчев е бил председател на ВАС, омбудсман и настоящ конституционен съдия.

Парите са се появили по сметките на фирмата през 2014 г. и източникът е заем от неизвестен субект, пише „Бивол“. Същата тази година бащата и синът Пенчеви купуват по един апартамент в София – на “Витоша” и “Раковски” – за общо 600 000 лв. През това време Пенчев е четвърта година национален омбудсман на България, а синът му е едва първа година действащ адвокат. Според констатациите на сайта, семейството на конституционния съдия Константин Пенчев владее активи, придобити през 2014, на обща стойност близо 1,8 милиона лева, от които 1,2 милиона лв. са във Великото херцогство.

Веднага след публикацията гражданското сдружение „Боец“ внесе сигнал в прокуратурата срещу баща и син Пенчев, за пране на пари, финансови престъпления и неустановен произход на придобити активи за почти два милиона лева, разкрити от „Бивол“ по Люксембурската афера OpenLux.

Засега мълчат прокуратурата, НАП и комисията по корупцията. Законът не позволява срещу конституционен съдия да бъде възбудено наказателно преследване. Трябва да бъде снет имунитетът му, ако има достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление, представени пред Конституционния съд от главния прокурор. Това обяснява защо институциите мълчат. Засега не може да се говори за престъпление, докато не се изясни произходът на средствата.

Другата причина е, че самият конституционен съдия Пенчев може да е изряден и да докаже произхода на средствата си за закупуване на апартамент – заплатите му за постовете, които е заемал, са приблизително 40-50 хил. лв. годишно и би могъл да докаже средства за закупуване на един апартамент. А неговият син, като отделно физическо лице и фирмата му като юридическо лице, вероятно също ще извади документи да доказва заем за бизнес с имоти, и вероятно ще се опита да се защити поне формално пред закона.

Във Фейсбук започнаха предположения как през 2006 г. Петчленен състав на ВАС воден от Пенчев заличи защитена местност Камчийски пясъци и дали някой не се е отплатил за услугата. Друго предположение беше, че Конституционният съд е оставил Пеевски депутат след краткото му избиране и отказване от поста шеф на ДАНС. Това са само теории на конспирацията без доказателства.

Техните пари обаче са нищо пред милионите на фирми на Ковачки и др., които се водят собственост на подставени лица (виж по-долу).

Какво още има в сейфа на Люксембург

– най-богатата държава в ЕС на глава от населението, смятана за едно от най-големите данъчни убежища в света? Проучването OpenLux водено от Le Monde с десет медийни партньора в продължение на повече от година разкрива 55 000 офшорни компании, управляващи активи на стойност най-малко 6 трилиона евро. „Бивол“ е българският партньор в проекта, който проучва над 500 милиона евро активи на български собственици в над 250 фирми.

Люксембург със своите 2586 кв. км. е магнит за световното богатство – отбелязва „Le Monde“. Стотици мултинационални компании са отворили там финансови филиали. Тайгър Уудс, Кристиано Роналдо, Шакира и кралят на Бахрейн са само примери за световни знаменитости, които управляват парите си оттам. Най-малко 266 от членовете на списъка на милиардите на Форбс (към януари 2021 г.) се появяват директно с името си в базата данни OpenLux.

За да извърши това разследване международният екип воден от „Le Monde” работи в партньорство със „Süddeutsche Zeitung” в Германия, „Le Soir” в Белгия, с издания в САЩ, Люксембург, Италия и др. и консорциума от разследващи журналисти OCCRP (неправителствена организация, разкриваща организирана престъпност и корупция). Създадена е огромна база данни, в която са изброени бенефициерите на около 124 000 търговски компании регистрирани в Люксембург.

Разследването потвърждава, че Люксембург е истински офшорен център, нещо средно между лондонското Сити и Британските Вирджински острови. 90% от нейните “компании” се контролират от не-люксембургци.

Българска следа за над 1 милиард лева

Сред собствениците на компании, регистрирани в Люксембург, има и над сто лица с български паспорт. Откриват се и десетки чужденци, избрали България за свое местожителство. Както и влиятелни чужди граждани със скрити инвестиции у нас. Активите контролирани от български граждани през люксембургски фирми надхвърлят 1 милиард лева, според финансовите отчети на компаниите, пише „Бивол“.

В списъка са някои от най-богатите хора в България, чието благосъстояние се натрупва в тъмните години на прехода. Но освен за обичайните заподозрени, Люксембург е също така финансово пристанище за български хай-тек предприемачи и индустриалци, в чийто бизнес на пръв поглед няма нищо скрито и срамно. Дали това е така и при плащането на данъците предстои да узнаем, допълва „Бивол“. В следващите дни и седмици сайтът ще представи най-ярките случаи от България.

Люксембург беше един от първите, които приложиха европейската директива. Неговият регистър стана публичен през есента на 2019 г. Но и до момента почти половината от компаниите, фондовете и фондациите, регистрирани в Люксембург нямат реални бенефициери, които могат да бъдат идентифицирани. Близо 68 000 юридически лица нямат идентифициран собственик към днешна дата.

В България директивата също се прилага, като до 31 май 2019 г. трябваше да бъдат декларирани действителните собственици на фирми с чуждестранно участие у нас. Няма обаче отделен регистър, а за целта се ползва Търговският регистър. В него търсенето по име на действителен собственик не е възможно, също както и в люксембургския регистър.

До края на 2020 г. у нас са вписани действителните собственици на 16 686 компании, разкрива журналистът Атанас Чобанов. Но някои от фирмите очевидно не са декларирали истинския собственик или истинските си собственици и вместо тях са посочени “сламени лица”

Чобанов е създал нов сайт bird.bg – Bureau for Investigative Reporting and Data (BIRD) – на български Бюро за разследващи репортажи и данни (БРРД). Сайтът е разработил приложение, което улеснява търсенето на собственици по имена и ключови думи в българския търговски регистър (виж тук) Това е нужно, защото българският търговски регистър не дава добри възможности за търсене по име на собственици. Разкриването на действителните собственици на фирмите става не по инициатива на нашите законодатели, а заради задълженията по 5-та Европейска директива срещу прането на пари, предвиждаща въвеждането на публични регистри на крайните собственици на компании във всички страни членки. На националните правителства беше даден краен срок до края на януари 2020 г. да въведат такива регистри. До края на 2020 г. 17 704 фирми са подали декларации, като са вписани действителните собственици на 16 686 компании, пише bird.bg. Но някои от фирмите очевидно не са декларирали истинския собственик или истинските си собственици и вместо тях са посочени “сламени лица”, констатира проучването на БРРД. Проблемът е, че търсенето по име на краен собственик в Търговския регистър не е възможно. Точно затова в bird.bg са създали приложение, което улеснява търсенето.

Какво се открива с използване на приложението? Някои от известни ни бизнесмени са вписани като действителни собственици в голям брой компании. Например Кирил Домусчиев, братя Бобокови, Иво Прокопиев, Сашо Дончев, Огнян Донев и дори Васил Божков. Други, за които отдавна се знае, че контролират крупни активи през офшорни фирми, не са вписали такива обстоятелства. Сред тях са Николай Банев, Делян Пеевски, Иво Каменов и Марин Митев (ТИМ) и Ветко Арабаджиев.

Продължава практиката да се обявяват за собственици очевидни подставени лица или “сламени хора”. Реалните собственици предпочитат да поемат риска да платят огромните парични санкции, предвидени по ЗМИП, ако някой ден бъдат разкрити.

Наистина, в Наказателния кодекс се предвижда затвор за деклариране на неверни данни в официален документ, но след случая с Христо Бисеров едва ли някой се притеснява, че ще попадне под прокурорски огън заради такава дреболия. Ето защо десетки граждани и резиденти от държавици като Сейшелите, Белиз, Джърси, Остров Ман, Дубай, Шри Ланка и дори двама от Сейнт-Винсент и Гренадини са се нагърбили с тежката отговорност на собственици на фирми у нас.

Прочутият вече Георгиус Георгиу, който според разследване на „Бивол“ се появяваше в десетки компании, кредитирани от Първа инвестиционна банка, вече е свил дейността си само до 7 български фирми, в които обаче той самият не е собственик, а е само представител на офшорна компания. Георгиус е отстъпил собствеността си на Прадееп Перера от Шри Ланка.

За радост на живеещия в Люксембург Марк Жирардели, неговата собственост върху „Юлен“ вече е напълно официализирана. Георгиус Георгиу му е прехвърлил 87.8 % от дяловете, които владееше чрез офшорката “Т.А.К. сървисис лимитид”. Останалите 12% са на Ления Пападопулу, посестрима на Георгиус от Кипър. В миналото тя беше много по-популярна сред регистраторите на фирми със скрити собственици, но в момента е останала само с участието си в Юлен.

Кипър обаче остава щедър резервоар на сламени хора с 535 попадения на “действителни собственици”.

Кипърци са собственици на топлофикациите в Перник, Габрово, Велико Търново и Враца.

Топлофикациите са добър пример за използване на подставени лица за прикриване на реалния собственик. ТЕЦ-Бобов Дол е собственост на някой си Ерлин Мей Родригез от Белиз. Британецът Дейвид Фордъм от Йоркшир пък владее “Брикел”. На достолепната възраст от 81 години той едва ли помни, че дължи на българската хазна над 38 милиона лева. Неговата съседка от Йоркшир Елизабет Клейр Улъм е собственик на тецовете в Русе и Плевен.
Общото между всички тези кипърци, британци, белизци и скандалите около горенето на боклук и огромните задължения към хазната на горепосочените топлофикации е “енергийният консултант” Христо Ковачки, описан в докладите на американските посланици и като “енергиен мафиот”. Той се е декларирал като действителен собственик на няколко компании като най-значителните са Пенсионноосигурителното дружество “Топлина” и застрахователя “ОЗК Застраховане”. Последното дружество прибягва до правните услуги като юрисконсулт на Детелина Ханчева – жената до главния прокурор Иван Гешев. Това предполага, че никой няма да търси отговорност от Ковачки за нищо, камо ли за дреболии като деклариране на неверни обстоятелства (до 3 години затвор по НК) и усложняване на международното положение в Търговския регистър, разкрива bird.bg.

  Източник: e-vestnik