Гледам и аз предизборните дебати на ИК на главните опоненти и какво виждам? Емануил Йорданов и Левон Хампарцумян си спомнят костовите времена, в които, като децата на Кронос, са се пръкнали за политическия живот. Очите им се навлажняват (може и да ми се е сторило) и аха да рипнат от столовете в студиото и да се прегърнат. После Мартин Захариев предлага „нова оптика“ за разглеждане на опонента и зове за хармония и световно разбирателство, като изтъква сродяването си със семейството на Константин Вълков, чийто кум е и кръстник на детето му.
Певицата Пендачанска като ледената принцеса Турандот аха да запее партията на принц Халаф "Несун дорма" (Никой да не спи), за да докаже, че и жените го могат, но то и така сън не ни хваща от необяснимостта на предизборните сюжети.
Йотова създаде Гюров като възможен кандидат за президент, докосна го сикстински с показалеца и той взе че скочи в играта, като Гилгамеш барабар с дивия, месопотамски човек Енкиду.
Мило ми стана! Не знам за вас, ама какво село сме само! Кога успяхме да се пренаселим с толкова градска буржоазия - плод на синьо кръвосмешение пък с червено ДНК?
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.