Към малките юначни, храбри компютърни фронтоваци.

Към малките юначни,  храбри компютърни фронтоваци.
01-03-2022г.
8
Гост-автор
На Шабла, мястото на морето, което двете последни поколения знаят само като плаж, място за уау, бау, мяу, пускане на бримки, кратък курс по Кама Сутра и щракане на селфита, съм бил два пъти. През август и през февруари. Преди години. Със зенитния си дивизион. Първият път като редник от редовната българска армия, а втория – като запасняк. Три дни път по железниците и после още толкова върху сандъците със снаряди в каросериите на верижните влекачи.
И още малко досадна информация. Зад зенитното 122 милиметрово оръдие не трябва да се застава на по малко от 15 метра, защото взривната вълна ще ти откъсне главата заедно с каската. През лятото след всеки залп се вдига километричен облак прах, а през зимата двайсеттонното оръдие потъва половин метър в земята. През лятото в палатките можеш да пукнеш от топлинен удар на 30-тата минута, а зиме, когато спиш върху сламата направо на земята, след половин час от животинската телесна температура на клетниците в палатката, замръзналата земя се размразява и заедно със сламата потъваш в калта. А, и още нещо - зимното слънце на Шабла е ниско, вдига се най-много две три педи над хоризонта и свети бяло и ледено, а за пронизващия вятър да не говорим. За 20 минути до вечерта може да те отнесе бързотечна двойна пневмония.
Казвам всичко това, защото то е само малък предвоенен фрагмент от онова, което може да се случи на човек в условията на истинската зверска безока война. И тогава мама няма да е на 2 километра в колата за да ти донесе топло чайче или капучино, или някой ще прелети на моторетка, за да ти донесе парче мазна пица. Просто най -много да получиш някоя осколка в главата, която да ти отнесе половината череп и да не може да те разпознаят дори и родителите ти.
 
   Автор: Недялко Славов, фейсбук
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.