На 5 август 1946 г. на прохода Хаинбоаз (дн. Проход на републиката) започват работа 2 000 младежи от първата национална младежка строителна бригада „Георги Димитров”, което е начало на бригадирското движение в България.
Движението възниква на базата на огромния ентусиазъм на тогавашната младеж да бъде построен нов живот.
Бригадите са доброволни и младежите участват с желание и самоотверженост. За настаняване на бригадирите на Хаинбоаз е изграден лагер за 2000 души. Оказва се, че желаещите са много повече и се налага връщането на малолетните.
На 11 август 1946 г. са набрани бригадири, които заминават със специални влакове на строежа на първата републиканска железопътна линия Самуил – Силистра.
На 2 септември 1947 година започва изграждането на Димитровград, не без основание наричан „младият град на социализма”.
Национален младежки обект става и започнатата 58-километрова железопътна линия Волуяк-Перник.
През 1948 г. за национален строителен обект е обявена и железопътната линия Левски – Ловеч – Троян.
Бригади възникват и на много други места.
В движението през 1946 – 1948 година вземат участие 87 хиляди ентусиазирани младежи: завършени са 10 електроцентрали, построени са 2550 км далекопроводи, изградени са нови индустриални предприятия, 8800 жилища, нови училища, детски и здравни домове, болници и др. обекти.