КИРИЛ ПЕТКОВ КАТО ПОЛИТИЧЕСКО СИРАЧЕ

Някак си, ей така, между другото Кирил Петков стана политическо сираче. От доведеното дете на Радев той постепенно осиротя. Първо се отвърна от него Стефан Янев, а от вчера окончателно се отказа от бащинство и Румен Радев, наричайки го „политически шарлатанин…

Припозналите го родители Янев и Радев прозряха несъвместимост на гените си с неговите. Пък по този начин признаха, че твърде дълго е расъл в друга среда и формиран по друг начин. А тези неща не се променят за един политически сезон.

Изведнъж осиновеното дете започна да припознава за свои родители силните на деня в Европа. Осем секунди среща с Байдън го вкара да живее в химери, да си повярва, че осемсекундно задържане в световните камери го е превърнало в слънце, около което се върти светът. За тези неща предупредих преди месеци, имайки предвид личната му съдба на дете, расло между разделени родители. Характерното при този тип хора е желанието да се харесат на всеки в различно време. Те не искат да се докажат, те искат да се покажат в удобна за себе си светлина. При тях интригантството е по-силно засилено от себедоказването. Защото интригата носи дивиденти веднага – шоколадче от единия родител, топка от другия.

Липсата на живот между еднополови – казармата – те превръща автоматично в хермафродит. Поне като психология – харесваш се на другия пол, който и какъвто да е той. Вероятно това видяха генералите, които бяха решили от Кирил Петков и Асен Василев да произведат ако не друго, то поне… мъже.

С цялото си противодействие помежду си Янев, Радев и Борисов не можаха да приемат в редиците си нещо, което по нищо не прилича на мъж, ако изключим факта, че не си бръсне краката, а лицето…

Представете си само за миг нещо неформирано полово как ще бъде възприето от една група от мъжкари… И не нарушаването на ритъма в строя ги смущава. Смущава ги това, че в стегнатите редици на ротата се чуват оглушително сред равномерното маршируване на обувки с цинтове тишината на цвичките.

   Автор: Христо Стоянов, фейсбук