Хората, които се престарават да бъдат морални. Записките на адвоката

Днес бях на поредното си дело със Социалните от Русе. Всеки път когато ходя там имам чувството, че попадам в някаква абсурдиландия и ми трябват дни след това, за да осмисля всички глупости, които съм чул. Душата ми се подлага на изпитание, а за родителите и децата попаднали в лапите на Социалните от Русе не искам да си мисля, но знам през какво минават, през Ада. Днес стана ясно, че две деца са настанени в т.нар. Център, за който държавата под формата на социални услуги плаща хиляди левове. Върху едното дете се пикае. Да, правилно "чухте". Пикае се, бие се, псуват се. Но според Социалните това е за доброто на детето. Попитах ги ако пикаят върху тях дали биха искали да останат в Центъра? Бащата - самотен родител от 6 години, който работи и сам гледа две деца не бил подходящ, защото работел...Самият той осиновен, няма близки и роднини. Но Социалните намерили неговите биологични роднини да ги питат дали биха отглеждали децата му, които той отглежда сам. Питаха го в Съда(от Прокуратурата) дали псувал. И аз псувам и ако имах неговият живот - да ме изоставят на 8 месеца, а после да ме изоставят с две малки деца - щях много да псувам и много да пия. От цялото дело разбрах, че държавата нито един път не му е дала парични помощи за отглеждане на тези деца, нито един път не му е дала храна и дрехи, не му е предложила жилище. Години наред с децата е работено само на книга, защото резултати от социалните услуги и предписания, от изписаните томове НЯМА. Училището, Общината, Полицията, Социалните, Обществото не са помогнали по никакъв начин на този човек през годините. Вместо това той е тероризиран с тъпи въпроси. И ако нямаш адвокат спукана ти е работата - срещу себе си имаш прокуратура, социални, юрисконсулти, психолози, началници, директори. Цял отбор е зяпнал срещу теб, нещо като националния ни отбор по футбол, много приказки-игра никаква. Но този, малкият човек, работещ от сутрин до вечер, е перфектен да бъде смачкан. Защото никой не цени живота на малкия човек и на никой не му пука какво става с него. Не искам да съм много патетичен и не търся съжаление за никого. Но не разбирам как може всички институции да разбират, че срещу едно кривогледо момиченце се извършват извращения и всички дружно да искат да го държат на същото място "за негово добро". Днес питаха бащата Х как щял да гледа сам две деца когато работел. Предлагам да съберем всички работещи самотни родители и да им вземем децата. Не разбирам що за въпроси бяха това. Не било възпитателно да купиш телефон само на детето, което слуша. Цял ден разнасяха човечецът за един телефон. Все едно е длъжен да купува. Имам чувството, че бях на Страшния съд и трябваше да отговаряме за всичките грехове и прегрешния на бащата Х, които се случват във всяка къща. Тия дето не псували и не пият, идете и се гръмнете, кого лъжете за фалшивия си морал, себе си или Господ. Спукана ни е работата, с хора роботи, с хора, които се престарават да бъдат морални, с хора, които са си сложили етикет отлични родители, с хора, които нямат деца, но обясняват как трябва да се възпитават деца. Другото дете на Бащата Х(откакто попаднало в центъра, започнало да краде и проси по улиците), за съжаление има интелектуални отклонения. Но всички тези специалисти не могат да разберат, а то се вижда с просто око, че детето е родено със "специални потребности". Питам ги има ли диагноза някога поставена. Мигат на парцали и гледат умно. Бащата бил виновен. Не е виновен бащата, вие сте виновни, че сте некадърни, а работите нещо, което е толкова важно и въпреки това не виждате очевидното. Не очаквам никакви героизми в Русе, наситих се на слепи хора с мантии, които са си сложили кофа на главата и са се заровили в пясъка. Смелостта да кажем истината отдавна е замесестена от стремежа да си вържем гащите. Но един ден ще напиша книга за всичката простащина, която държавата извърши с децата ни.