ХЛЯБ

ХЛЯБ
08-12-2020г.
11
Гост-автор
Днес ми се крещи!!!!...
Не,вие ми се от мъка и безсилие...Душата ми се разкъсва...
Бях извикана на адрес при майка с дете в нужда....дете на почти 6 години...
Майката ми отвори....беше коленичила.Не може да стои,защото кракът й е счупен. Счупен от два месеца!!! Не е ходила на лекар и не е гипсиран! Лазеше - кракът зараства на криво... Има някакви психични проблеми...
Но не за нея искам да кажа...
 
На вратата до нея стоеше момченце - светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи. Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ...
 
Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори...в шепата си държеше няколко жълти стотинки. Едвам ми продума: ,,Ще ми купиш ли хляб?"
 
В първият момент не осъзнах какво ми каза и влязох в апартамента... Още с първите крачки изпаднах в тотален шок... голи стени с изпокъсани и мръсни тапети, празни стаи с разхвърляни мръсни дрехи по циментов под... В едната стая легло с толкова мръсни завивки,че и куче не би легнало там. В ъгъла гърне пълно с урина...една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки...
 
Влязох в кухнята - същата картинка. Мръсни шкафове с разкривени и разтворени вратички пълни с празни и смачкани кутии от лекарства и мръсни чаши. Хладилникът с паяжини вътре... Никъде не се виждаше някаква храна...троха хляб нямаше...
 
В този момент осъзнах какво ми каза детето на вратата: ,,Ще ми купиш ли хляб?"
 
Думите избухнаха в главата ми...подкосиха ми се краката!!! Та то беше гладно!!! И не искаше пица,торта или някаква глезотия, а ХЛЯБ....6 годишно дете....
Исках да говоря с него! Исках да го прегърна!Исках да не се случва това!Исках да съм си го измислила!
Попитах го ,,Гладен ли си?"....
Сведе очички и тихо каза: ,,ДА".
,,Кажи какво ти се яде?Какво искаш да ти купя?"- невярваща още и очакваща друг отговор попитах аз.
- ХЛЯБ - отново тази пареща и тежка дума - ХЛЯБ.
 
Не издържах и се разплаках...избягах от стаята...не исках да разбира и вижда как го съжалявам....Мъката ме стисна за гушата.Не можех да дишам.Гняв,съжаление,ужас... всичко това изпитвах в този момент...
Напазарувахме и се върнахме при тях...
 
Имаше кремчета, сокчета, шоколад...но не ги погледна...грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна вещ...
В едната ръка с кренвирш,а в другата заветния ХЛЯБ...на три хапки изяде филията...озверяло от глад!!!
Шест годишно дете с една мечта ,,ХЛЯБ".
Пиша и сълзите ми капят...
 
Защо? Защо? Защо тази невинна душичка трябва да изпитва това? Защо това мило създание, още неосъзнато трябва да страда? Защо допускаме това да се случва?
Защо и как стигнахме до това?
Отговор не намирам...
Оттук до края на живота ми ще ме преследва тази дума...
ХЛЯБ - не просто изречена,а изписана в очите на едно шестгодишно дете!
ХЛЯБ...
 
(Работим по случая. Детето вече не е гладно. Носим му храна. Събираме информация, за да може да вземем правилното решение. Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи. Ще ви уведомя.)
 
 
 
Автор: Йоана Иванова
 

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.