Харви Мансфийлд: Модерният свят остави мъжеството без работа

Харви Мансфийлд: Модерният свят остави мъжеството без работа
14-02-2021г.
0
Гост-автор

Мъжеството не е на мода. От #MeToo “мъжеството” е толкова обвинявано за всички злини, че го наричат “токсично”. Професорът по политически науки в Харвард Харви Мансфийлд, известен с работата си върху Макиавели и Токвил, не споделя това мнение. Във философския си анализ от 2006 г. Manliness (Мъжество) той твърди, че мъжеството има светло и тъмно лице и съвсем не е характерно само за мъжа. Четиринадесет години по-късно Мансфийлд, който е на близо 90 г., не е загубил нищо от своето остроумие.

- Как определяте мъжеството?

- Една мъжествена личност взема нещата в свои ръце в рискована или трудна ситуация - докато другите отстъпват, колебаят си или поставят сигурността си над всичко останало. Мъжествените мъже обичат драмата, опасността и риска. Понякога тези хора правят груби грешки и стават престъпници, но понякога защитават другите, всички нас, които не сме склонни да го правим. Мъжеството обхваща онова, което е най-низко в човешкия живот - гнева, отмъщението, страха - и онова, което е най-висше - смелостта на възгледите и преразглеждането на установените мнения. То кондензира всички човешки преживявания от гледна точка на един пол.

- Защо трябва да се пише книга по тази тема?

- Когато написах тази книга, ми се струваше, че тази тема не е достатъчно проучена - това беше демодирана, но много важна тема. Всичко в модерния живот, в обществата, които са джендър неутрални (gender neutral), е против мъжеството: модерният свят остави мъжеството без работа. То е свързано с честта, докато в модерния живот мислим всичко в икономически термини. Икономиката ви казва, че всичко има стойност или цена - достатъчно е да я изчислите, за да действате разумно. Обратното, мъжеството кара един мъж да защитава честта си, но честта не се защитава с правене на сметки, а със саможертва и поемане на рискове. Следователно в мъжеството има нещо ирационално. Друг аспект на съвременността, насочен срещу мъжеството, е професионализацията на света, в частност на труда. Когато си “професионалист”, трябва да спазваш правилата. Следването на правилата заменя нуждата от смелост и мъжество, които вече са само ирационални наклонности.

 

- Според някои доста досадни предразсъдъци обаче мъжете са по-рационални от жените!

- Не съм съгласен с това мнение, често защитавано от мъжете! И двата пола са рационални и ирационални, но по различен начин. Мъжете са рационални в смисъл такъв, че излагат нови идеи или мнения и поставят под въпрос идеите, които повечето хора споделят, без да задават въпроси. Но жените са рационални, защото преценяват. Това се вижда, когато мъжете ухажват: те се влюбват и се увличат, докато жените избират и се питат: “Този по-добър ли е от онзи?”. Имайте предвид, че говоря по принцип: това са стереотипи или “типове”, израз, който намирам за по-добър. Но тези типове са единствената информация, която имаме, за да размишляваме по тези въпроси.

- Защо е толкова важно, че мъжеството е останало без работа?

 

- Това оставя мъжествените мъже без работа! Американската феминистка Бети Фридан написа една важна книга, озаглавена “Женската мистика”, в която обяснява, че жените страдат от проблем, “който няма име” - всъщност той има име, което идва от френския език, скука (ennui). Според Фридан модерният живот на жените е празен, без предизвикателство: безбройните домакински уреди ги направиха свободни, но те нямат никаква интересна перспектива пред себе си.

Днес мъжествените мъже са изправени пред същия проблем: какво им остава в този свят? Този въпрос поражда различни прояви - например появата на Доналд Тръмп, който, струва ми се, отговаря косвено на този мъжки стремеж.

 

- Не е ли неизбежна тази незаетост на мъжеството, след като живеем в мирни времена?

 

- Вярно е. Но нашето приемане на отрицателното или положителното насилие също силно намаля. Колкото повече се увеличава сигурността ни, толкова по-малко сигурни се чувстваме ние и толкова повече расте желането ни за сигурност.

- Каква е разликата между заглавието на вашата книга, Manliness, преведено на френски с «virilité» (мъжество) - и думата masculinity, преведена с «masculinité» (мъжественост), един много по-неясен термин?

- Френският език няма точен термин за « manliness » - превежда се с «virilité» (мъжество), дума с по-сексуална конотация. После, когато се каже “мъжественост” («masculinité »), често е за да се отхвърли мъжеството. Също така да му се придаде научно лустро: това е терминът, който използват биолозите и психолозите, за да дефинират вида минимални белези, които определят мъжкия пол. Проблемът на този подход е, че се абстрахира от човешките мнения, в частност от това на мъжете.

- И какво е това мнение?

- Това е ценностна преценка. Мъжественият мъж презира другите мъже - онези, които не са мъжествени, а те са много! Мъжественият мъж преценява и тази преценка е част от неговата природа.

- Строг сте с биолозите и психолозите. Техните науки обаче са единствените, които доказват съществуването на автентични разлики между половете.

- Строг съм, защото науката винаги се стреми да замести мнението, затова не може да разбере какво е мъжествеността. Но ако премахнете мнението и преценката за мъжество - едновременно мнението на мъжествените мъже и това на обществото за тях -, тогава губите неговата същност. Разбира се, билогията и когнитивните науки са важни: те позволяват да се критикува социалния конструктивизъм. Но не позволяват да се каже дали мъжеството е нещо добро: ако кажете това, науката не може да ви последва, обвинявайки ви в оправдаване на ценности, изхождайки от фактите.

- В книгата си споменавате няколко фигури на мъжеството. Кои са те?

- Мъжеството е константа във всички общества. Всяко от тях се е стремяло да отдели място за мъжествените мъже. Понякога те заемат най-висшите длъжности - така е било в повечето цивилизации преди модерността, независимо от политическия режим. На следващо място, мъжеството може да приеме различни форми и да почива на различни кодекси - гражданите на Атина, рицарите от Средновековието, японските самураи, американските каубои - но винаги можем да го разпознаем. Но едва напоследък обществото реши, че мъжеството е рисковано, опасно или ненужно - с една дума, че създава повече проблеми, отколкото решава. “Човешките права” например са очевидна критика на обществата, основани на мъжеството.

- Но не е ли основателна тази критика?

- Понякога! Самата философия е критика на мъжеството: Платон и Аристотел критикуват своите твърде войнствени управници, мотивирани по-скоро от смелостта, отколкото от умереността или добродетелта. Добродетелта предполага надхвърляне на половата разлика, абстрахиране от собствения пол - което е по-лесно за жените, отколкото за мъжете, защото жените са по-способни да се поставят на мястото на мъжете, отколкото обратното. Напротив, мъжеството предполага да бъдеш глух за другия и да се съсредоточиш необезпокоявано само върху едно нещо. Това е една от причините, поради които мъжете по-често достигат върха от жените - те са способни да се абстрахират от нещата, които смятат за незначителни. Но за една жена много неща са значителни - затова жените са по-големи реалисти и по-внимателни към контекста. В крайна сметка, всеки един от двата пола е непълен без другия. Най-добрият философ би бил едновременно съвършен мъж и съвършена жена - които поставят всичко под въпрос, без никога да правят прибързани заключения.

- Чакайте, жените също могат да бъдат мъжествени!

- Средно мъжете са по-мъжествени от жените, но има много изключения и някои жени могат да бъдат по-мъжествени от някои мъже. Емблематичният пример е Маргарет Тачър. Тя обичаше да спори и да се бори за удоволствие. От друга страна, феминизмът от 60-те г., който се бореше за равни права на мъжете и жените, беше мъжествено движение, защото изнасяше в публичната сфера една тема, ограничена в частната сфера.

- Цитирате много класици, сред които Токвил. Какво прави той тук?

- Токвил показва, че съществува форма на демократично мъжество в САЩ - демокрацията предизвиква откровеност на характера, защото ви позволява да казвате това, което искате. При аристокрацията винаги има някой над вас и под вас, така че трябва да внимавате какво казвате. Но в САЩ по онова време това се е отнасяло само до мъжете. Ето защо Токвил посвещава пет глави на американските жени в “Демокрацията в Америка”, като ги обсипва с похвали и ги нарича “мъжествени”, тъй като са много стриктни в морално отношение и бдят за спазването на целомъдрието в американското общество, отказвайки се от прелюбодеянието. Мъжеството на демокрацията кара жените да бъдат мъжествени.

- Подобно описание наистина няма място в едно “джендър неутрално общестмо”, нали? Какво мислеха впрочем американските феминистки при излизането на вашата книга?

- Ненавиждаха я. Мога да го разбера: главата за феминизма е изключително критична! Днешните феминистки отказват да кажат, че жените имат женски качества - качества, които мъжете често не умеят да оценят. Те искат само равенство, не превъзходство или различие. И за да имат равенство, те трябва да отменят това, което са били, твърдейки, че жените не са нищо специално и мъжете също не са нищо специално. Според мен това е форма на нихилизъм и, парадоксално, много женски нихилизъм, който минава през “повишаване на съзнанието” (raising consciousness), многократна критика на мъжките недостатъци - което на английски се нарича «nagging» (заяждане) - и дори определен начин на говорене. Именно под влияние на това движение трябваше да престана да използвам в изданието местоименията за мъжки род - неутрални в действителност - за да обознача мъж или жена, и да редувам he и she по неопределен начин - което предполага, че вече не съществува нито “той”, нито “тя”. Така че за да се отърват от мъжеството, жените пожертваха своята женственост.

- Но дали се отърваха от него? Какво да кажем за «#MeToo» тогава?

- През 60-те г. жените поискаха сексуално освобождаване и го получиха. Но същевременно те изискват отношенията им с мъжете - и в частност сексуалните отношения - да бъдат абсолютно безупречни. Мъжете не очакват същото нещо от тези отношения - често само мимолетно удоволствие, защото те не влагат нищо специално, освен ако не са влюбени. Жените много често искат тези мимолетни срещи да доведат до нещо по-съществено. Така че е много трудно да се уеднаквят тези преживявания и например да се гарантира, че средата не е “враждебна” за жените, в смисъла, в който го разбират днес. Някои неща, които могат да отегчават жените, не са нищо лошо за мъжете. Но за жените същите тези преживявания са не само неудовлетворителни, но и неприятни и унизителни, те си спомнят за тях и искат да си отмъстят. MeToo беше възможност за тях най-накрая да вземат реванш над мъжете, които са им навредили. Това движение изразява според мен неудовлетворението на жените от сексуалното освобождаване, сякаш не е станало това, което е трябвало да бъде.

- Не остана ли днес без работа мъжеството - например защитата, която мъжете предлагаха на жените срещу други мъже - не се насърчава? Остана само отрицателната форма…

- Мнението на феминистките по този въпрос е противоречиво: от една страна, те мислят, че жените са силни и следователно нямат нужда от мъжете, защото мъжеството е слабо, а от друга страна, те смятат, че жените са слаби, следователно са уязвими, защото мъжеството е силно, но лошо. Това противоречие се свързва с друго: сегашният феминизъм не може да избере дали да каже, че мъжественността не съществува, защото “всичко е културно, нищо не е природно”, или да каже, че да , мъжествеността съществува и трябва да се отървем от нея.

- Как според вас трябва да се използва позитивно мъжеството?

- В книгата си призовавам за разделение на личната сфера - където различията между мъжете и жените продължават - и публичната - където те се заличават. Не съм толкова самоуверен, защото е много трудно да се разделят. Въпреки това, самите феминистки изтъкват една разлика от този тип: те искат жените да запазят правото да казват “не” и мъжете да го разберат. Преди това се наричаше “скромност” - тя промени формата си, но все още съществува. Именно достойнството и свободата на една жена е в основата на закона срещу сексуалния тормоз.

- И накрая, не са ли жените първите, които имат интерес да се запази мъжеството?

- Някои жени харесват мъжествените мъже. Общо взето, жените са готови да помогнат на драго сърце на собствените си партньори да запазят мъжеството си! В книга по социална психология прочетох следните мъдри думи на една жена, която казваше: “Мъжете обичат да си мислят, че са важни. Не се опитвайте да им вземете всичко. Те имат нужда да се налагат по ирационален начин”. Едно е да има общо правило за равенство, съвсем друго е да настояваш винаги всичко да бъде равно. Това прави живота толкова труден! Може би малко повече себеразбиране от страна на жените може да помогне: да приемат, че двата пола са свързани един с друг и се допълват, всеки със своите качества и недостатъци, и че това няма да се промени. Да се запитат кои са реалните предимства и недостатъци за тях от това джендър неутрално общество.

Превод от френски: Галя Дачкова

Автор: Летисия Строш-Бонар, “Поан”

Източник: glasove.com 

 


{BANNER_ID-3}

{BANNER_ID-4}

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.