Ирини Зикидис, Фейсбук:
Мили приятели, благодаря за стотиците загрижени съобщения на лични.
Не съм болна, не съм бременна, не съм арестувана, не съм се сбила с морячетата в Провадия, не съм избягала със златния резерв на България, и не, не въртя любов с Цветан Василев, и не ядем заедно милионите на КТБ на Лазурния бряг.
Беше много мило от ваша страна да се вълнувате за мен.
Всъщност претърпях лазерна операция на очите и всичко, което можеше да се скофти се скофти, поради кекавия ми организъм и въпреки фантастичните лекари.
Кръвоизливи и огромни отоци в очите - като по учебник.
Първите дни виждах само силуети и не крия, че изпаднах в нещо като амок и късах нервите на всички с твърденията си, че съм ослепяла.
Казах на мъжа ми, че му връщам свободата и че няма да го държа женен за сляпа жена от съжаление.
Отговорът му беше цветист, многопластов и емоционален.
Разбрах, че е крайно време някой да ми тегли един здрав пердах, и че сляпа, глуха, няма, парализирана и дюстабанлийка пак няма да ме остави.
Брат ми упорито ме наричаше "слепецът Пю" и ми предлагаше да ми подари метална паничка, с която да събирам стотинки пред църквата "Кирил и Методий" в Бургас, и избухваше във весел смях при всеки мой хленч, че умирам.
Не се изненадах особено, все пак той е човекът, който преди две години, когато му казах, че в крайна сметка нямам рак на белите дробове, ми отговори "Аааааа, съжалявам, да си ги нямаме такива, вече съм поръчал оркестъра за погребението".
Сега съм доста по-добре, но още поне месец ще виждам размазано.
Установих, че на моменти светът има форми, цветове, нюанси, и е много красив.
Виж, хората са по-грозни.
Понякога виждам всяка пора на лицето на продавачката в магазина и пъпка по лицето на съседа тийнейджър.
Това е.
Бъдете здрави и пийте едно за мен.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.