Кастриран „Оскар“ и квоти за екстремна глупост

Кастриран „Оскар“ и квоти за екстремна глупост
17-09-2020г.
33
Гост-автор

В дългата и тъжна история на болезнено глупави решения по върховете на филмовата индустрия това е най-болезнено глупавото - официални расови и джендър квоти за наградата „Оскар” за най-добър филм. Браво на всички може би мъже, може би жени, небинарни, сексуално флуидни, розово-черно-кафяви ескадрони за социална справедливост от американската кино академия. Както и на онези биологично неопределени борци за прогресивна утопия от „Берлинале”, които преди дни заличиха категориите за мъжка и женска роля на своя фестивал.

От 2024-а година за наградата „Оскар” за филм вече няма да се допускат произведения без малцинства - диктатурата на трагикомичната политическа посредственост става официална и нормативна. Досега беше само негласна, но ясна. Никой неиндоктриниран наблюдател не ще отрече, че през последните години всевъзможни престижни фестивали и наградни церемонни се превърнаха в жалка партийна трибуна на идеологически догми.

Кастрацията на киното продължава по план. Организациите, институциите и медиите, които пропагандираха и празнуваха решенията за официални расови и джендър квоти плетат паралелна реалност пред публиката. Тяхната сложна конструкция е скована от лъжи, манипулации и нелепи фантазии. Идеята им е, че през 2020-а в Европа и Северна Америка, извън чудовищния привилегирован кръг на белите хетеросексуални мъже, тези модерни демони на либералния култ, всички други групи в обществото са системно репресирани и маргинализирани - жени, гейове, лесбийки, транс, черни, кафяви, жълти, червени... И явно е време за реванш. Расов, класов, сексуален, ментален и моментален.

Колкото повече жени и малцинства има на всяко ниво в кино индустрията, толкова повече официалните институции и говорители в средите се оплакват от дискриминация. Вече буквално е невъзможно да попаднеш на нов филм или сериал, който да не е доминиран в една или друга степен от различните крила на „интерсекционалната” идеология, според която интересите на всички видове малцинства се пресичат и те трябва да се обединят срещу своя жесток общ враг - белия мъж.

 

Героизирани до границата на абсурда чернокожи жени храбро се изправят срещу демонизирани отвъд границата на абсурда бели злодеи. Ползващи се с медийна и институционална протекция малцинства са свръхпредставени в киното и телевизията.

Исторически драми за европейските кралски дворове от XVII и XVIII век ни представят черни графове и аристократи. Най-успешният и агресивно промотиран мюзикъл на нашето време - „Хамилтън” - пренаписва американската история и превръща делото на бащите основатели в хип-хоп екстраваганца от гетото. Киното и телевизията третират европейската история и култура като поредната статуя, която трябва да бъде осквернена и обезглавена от ордите на Black Lives Matter. В същото време другите култури са свещени и всяко художествено осмисляне извън одобрената права линия е престъпление от омраза.

Но прогресивният проект прекали с прекаляването. Новите квоти ще имат обратен ефект. Във всеки смисъл. Очаквайте междуведомствени малцинствени кръвопролития. Джнедър лобито ще се оплаче, че на наградите „Оскар” няма достатъчно транс. Чернокожите ще обвинят джендърите в расизъм. Латиносите ще скочат на черните. Индианците и мюсюлманите ще говорят за империализъм. Жените ще изкрещят, че всички са сексисти. А лесбийките ще писнат, че всички са хомофоби. Всяка група ще иска повече квоти и ще обвинява другите в привилегия.

А киното? Какво кино?

Автор: Владислав Апостолов, в. Труд

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.