Карлос Контрера: Градският транспорт в София се нуждае от финансова подкрепа

Докато от държавния бюджет щедро се раздават милиони, министерство на финансите отказва да помогне на София.

На 23-ти декември съм получил интересно писмо от Министерство на финансите – отговор на мое писмо, с което настоявам държавата да подпомогне градския транспорт на София във времена на спаднал пътникопоток и драстично намалени приходи от превозни документи поради това. Три чиновнички, едната от които заместник-министър Маринела Петрова, лаконично обесняват да се оправяме. Разбира се, на тях не им пука от камбанарията на служебните коли и безплатния служебен абонамент за паркиране, как се придвижваме с обществения транспорт в столицата. Дежурният отговор е „няма“ и любезно препращат София да чука сега на вратата на Министерство на транспорта, съобщенията и информационните технологии. Така е по-лесно.

Това се случва на фона на стотиците милиони левове, които потекоха към общините през постановления на Министерски съвет, но не съм видял Маринела Петрова (която и да е тя в битността си на заместник-министър) да прави обструкции. Имам чувството, че главозамаяни от червените килими на Министерство на финансите, скрити в хубавите кабинети с красива дървена ламперия, някои хора не разбират, че ако сега държавата не се намеси и не помогне на столичния транспорт, утре вече ще е гасене на пожари. Факт е, че има драстичен спад на превозваните пътници и приходите. Също така е факт, че не допуснахме масово заразяване сред работещите над 7000 души в обществения транспорт в столицата. Не допуснахме уволнения на работници и служители, не допуснахме разреждане на разписанията, за да няма струпване на пътници в превозните средства и с идеята да пазим пътниците, водачите, контрольорите и останалия експлоатационен персонал. Общината отдели допълнително 5.5 млн. лв. от собствените си приходи, за да покрие загубите. Въпреки всичко това държавата отново отказва да помогне – и то на фона на над 300 млн. лв., които Министерство на отбраната върна в бюджета. Очевидно обаче за въпросната заместник-министърка е по-важно и целесъобразно да се отпусна няколко милиона за парк някъде си, отколкото да се помогне в София да се платят заплатите на работещите в обществения транспорт.

Възприемам получения бездушен чиновнически отговор като наглост по време на чума! Честно казано съм възмутен, особено като имаме предвид как тези хора обичат да се крият зад широкия премиерски гръб, когато стане напечено.

И задавам въпроса на на въпросната заместник-министърка – утре като няма средства да се платят заплатите на водачите и монтьорите тя ли ще носи политическата отговорност? Дали ще излезе да обясни на гневните служители пред Министерство на финансите, че пари за паркове и градинки има, но за заплати няма?! Защото когато тролеите и автобусите се наредят на Раковска с гневни работници и служители въпросната госпожа едва ли ще излезе да дава обяснения. В настоящите трудни времена се нуждаем от повече рационално мислене и от по-малко чиновнически врътки. В противен случай й връчваме ключовете за колите и да си ги кара тя!