Карантина, локдаун и мокдаун – какво се получава с половинчати мерки; Примери от света в миналото

Карантина, локдаун и мокдаун – какво се получава с половинчати мерки; Примери от света в миналото
08-02-2022г.
15
Гост-автор

Това е истинска история: на едно място се внася отвън вирус, който убива 1-1.5% от заразените с него. За няколко седмици той заразява около три процента от популацията и 0.04% от населението умират. Реакцията на властите е първо да затворят училищата (за неопределено дълго време), а след като това се оказва недостатъчно, две седмици по-късно да минат към пълно затваряне на обществото и да преустановят всичко освен абсолютно животоподдържащите дейности. Забранява се дори да има коли на пътя освен тези, пътуващи по нужда, свързана с контрола на епидемията и тези дейности. И на хората се казва да си останат по домовете и да не мърдат от там. Преминава се и към кампания за масова задължителна ваксинация, като неваксинираните трябва да сложат червен флаг пред домовете си за да могат да бъдат идентифицирани от медицинските екипи, обикалящи от врата на врата да извършат ваксинацията. Стига се дори дотам, че анти-ваксъри биват арестувани от полицията. В крайна сметка огнището е напълно овладяно и вирусът е елиминиран от популацията.

Вероятно въпросът, който се върти из главите на читателите е къде и кога в Китай отново са нарушавали основните човешки права и за навредили жестоко на образователното развитие на децата си с поредния ненужен COVID локдаун, заради вирус, който в крайна сметка е убил нищожните 0.04% от населението.

Но тази история всъщност няма нищо общо с COVID и Китай, това е историята на последния локдаун преди COVID, който се случва в Независима държава Самоа (в миналото Западна Самоа), само месец-месец и половина преди този в Ухан, Китай.

Причината е появата на дребна шарка в Самоа, след като в предишните години много хора почват да отказват детските MMR ваксинации и стадният имунитет срещу дребната шарка се губи. В крайна сметка вирусът е внесен от Нова Зеландия и в последните месеци на 2019 г. започва епидемията, която описах по-горе. Която е преборена чрез комбинацията от това, което сега наричаме „локдаун“, и моментална ваксинационна кампания. Как тези събития са били отразени в реално време може да се види в медиите от декември 2019 г. (туктук и тук).

Почти никой не си спомня за този случай, тъй като това е станало в островна държава в центъра на Тихия океан, за която по принцип никой не се интересува. Но той е всъщност много важен спрямо сегашното ни положение, малко повече от две години по-късно.

Тъй като през тези две години понятието „локдаун“ навлезе широко в общественото съзнание и беше

напълно демонизирано като нехуманна мярка,

нарушаваща човешките права, мотивирана изцяло от желанието за контрол върху хората, от която реално уж няма никакъв смисъл. И не малко хора вероятно си мислят, че „локдаунът“ е измислен като част от глобалната COVID конспирация, целяща неизвестно какво.

А в действителност „локдаун“ се използва в днешно време като заместител на думата „карантина“ и такива мерки са напълно стандартни в борбата с инфекциозните болести. Никой по време на епидемията от дребна шарка в Самоа (освен може би най-върлите анти-ваксъри) не е мислил за мерките там като част от някаква грандиозна конспирация, целяща да отнеме правата и свободите му. А това беше просто последният преди COVID случай на прилагане на стандартни противоепидемиологични мерки в критична ситуация.

Някои други исторически примери:

По време на епидемията от Ебола в Гвинея, Либерия и Сиера Леона през в периода 2013-2015 г. училищата бяха затворени на места повече от година, границите бяха затворени дълго време, и общи карантини бяха налагани многократно там, където имаше случаи, често с участието на армията и буквално под дулата на оръжия.

Овладяването на последното огнище на едра шарка в Европа в Югославия през 1972 г. е наподобявало много мерките, взети в Китай през януари 2020 г. (виж тук).

Всъщност Уханският локдаун е възможно да е моделиран на база взетите тогава мерки, и си заслужава да се прочете в детайли как точно се е процедирало преди 50 години за да се осъзнае наистина какво сме загубили като общество през последните две години в отношението си към контрола над опасните зарази (и по-общо като цивилизация). Полезно е да се прочете и как едно друго по-малко огнище на едра шарка е овладяно в Москва през декември-януари 1959-1960 г. само за 19 дни (виж тук).

В случай, че някой си мисли, че такива мерки са възможни само в условия на тоталитарни режими, е добре да се прочете историята на чумната епидемия от 1924 г. в центъра на Лос Анджелис (виж тук).

Момент от ваксинационната кампания за дребна шарка в Югославия 1972 г., когато в Косово избухва епидемия и се разпространява из страната. Дребната шарка е смъртоносен вирус, който днес се смята за безопасен и решен проблем. Снимка: Уикипедия

A в началото на пандемията от H1N1 свински грип през 2009 г., правителството в Мексико нареди затваряне на бизнесите и стоене по домовете за пет дни (виж тук).

Това в ретроспекция беше ненужно, тъй като се оказа, че този грипен щам всъщност не е особено опасен, но то показва как тоталната карантина (т. е. „локдаун“) винаги е била част от инструментариума за борба с епидемиите. Ако разбира се се приложи както трябва и се доведе до нужния край. Случаят със Самоа е интересен и в този аспект, тъй като той показва как половинчатите мерки не са достатъчни – затварянето на училищата около 17-и ноември 2019 г. в продължение на две седмици не е спряло епидемията и това е наложило пълният локдаун в началото на декември.

Проблемът по време на COVID пандемията беше, че определени частни интереси се наложиха над обществения интерес (тъй като общата карантина щеше да доведе до загуби за тях) и така почти никъде не се наложи нищо друго освен половинчати мерки, които не бяха доведени докрай (т. е. до пълна елиминация на вируса от популацията).

Което ни води до основната тема. Вече няколко дни по медиите и социалните мрежи се върти „изследване“, което уж показва как „локдауните не работят“ (виж тук). Целта на въпросното изследване е очевидно именно такава – да се генерират заглавия по медиите (тъй като повечето хора не четат друго освен заглавията (виж тук на български) и да се имплантира в общественото съзнание

идеята, че „локдауните“ не работят и от тях няма смисъл

Това е отработена схема от много преди началото на пандемията и беше използвана многократно и от нейното начало. Намират се „експерти“ от престижна академична инстутиция, без значение дали те са експерти в конкретната област (но се оказва, че и такива се намират лесно), които почват да заливат общественото пространство с „изследвания“ и мнения, подкрепящи тезите, удобни на частните интереси, контролиращи медиите. Често не е необходимо дори да се намират такива експерти, те си се самонамират, тъй като техните собствени идеологически пристрастия надделяват над придържането към обективната научна истина.

По време на чумната епидемия в Лос Анджелис 1924 г. бездомници са погребвани в общи гробове. Снимка: Обществен градски архив на Ел Ей

В случая известният икономист Стив Ханке от университета „Джонс Хопкинс“, чиито идеологически пристрастия не се крият изобщо (той е също така част от либертарианския Институт Катон – Cato Institute), е написал въпросната статия и я е публикувал в „Studies in Applied Economics“, на които той самият е редактор. Т. е. резултатите изобщо дори не са реално реферирани. Но на този лекичък етичен проблем разбира се няма да се обърне никакво внимание, важното е да се генерират заглавия, които да насочат масовото съзнение към определено виждане по въпроса.

Методологията на изследването е да се сравни строгостта на противоепидемиологичните мерки спрямо COVID пандемията с резултатите от тях откъм смъртност, и да се покаже, че няма особена разлика между по-строгите мерки и липсата на такива.

Това е абсурдно заключение за всеки, следил внимателно пандемията. Първо, в много случаи

мерки бяха взимани едва след смъртта

на огромен брой хора като резултат от невземането им преди това. България в момента е класически пример – официалният правителствен план сега предвижда взимане на мерки когато 90% от интензивните легла са заети; само че в България много малко хора излизат от интензивното живи, освен това повечето умират без изобщо да стигнат до интензивно легло. А докато се стигне до 90% заемане на тези легла, има заложени няколко удвоявания на епидемията, тъй като отнема седмици да се стигне от инфекция до интензивно. Този проблем беше особено голям в началото на пандемията – мерките бяха взети навреме в Източна Европа и спряха масовото заразяване там по време на първата вълна (каквато реално там нямаше), докато в Западна Европа те бяха взети едва след като болниците бяха сринати от критично тежки случаи.

Второ, и по-важно, SARS-CoV-2 е вирус, към който не се образува траен имунитет, и съответно затихването на една епидемична вълна слага реален край на проблема само и единствено ако нивото на заразяване е сведено до абсолютна нула. Това беше направено в Китай, и все още е политика там. Беше също така направено и в няколко други държави, основно от Източна Азия и Океания. Но не само, Куба също го постигна, както и Черна Гора в Европа, някои обаче по-късно вдигнаха бялото знаме и позволиха високи нива на трансмисия на своя територия.

Ако случаите не се доведат до нула, то на 100% е гарантирано, че ще има нови тежки вълни, и наистина точно това наблюдаваме вече две години в държавите, които отказват да елиминират вируса. Някои държави са вече на шестата си голяма вълна. Какви мерки са взимани в даден момент няма особено значение, ако те не са достатъчни за справянето с проблема. Което, отново, видяхме и в случая със Самоа и дребната шарка – затварянето на училищата не е било достатъчно, наложило се е да се стигне и до тотален локдаун плюс задължителна ваксинация.

Логически абсурд е да се твърди, че резултатите от един сериозен реален локдаун, който постига елиминация, са еквивалентни на сегашната политика на безконтролно заразяване. Но точно това се внушава от заглавията, които обикалят из интернет в момента. Тъй като

под „локдаун“ в момента се разбират всякакви „мерки“,

без значение колко неадекватни са те.

Точният английски термин за това обаче е „мокдаун“ (mockdown), което произлиза от думат „mock“ (която може да означава и „подигравка“, и „преструвка“; и двете значения пасват в случая). С малки изключения в Испания и Италия, в западния свят не е имало нищо друго освен мокдаун по време на пандемията.

Твърдението, че локдауните не работят е абсурдно и по друга причина – реално така се твърди, че карантината не работи, тъй като „локдаунът“ е просто обща карантина. Което е просто смешно – карантината е установен от хилядолетия метод за спиране на зарази.

Отколешна е и традицията частни интереси да се опитват да избегнат карантинни мерки, които им пречат финансово. Най-известният такъв случай е чумната епидемия в Марсилия през 1720 г. (виж тук), при която загива между една четвърт и половината от населението в района, и до която се стига тъй като влиятелни местни търговци са успели да попречат на карантинирането по протокол на кораб, пренасящ тяхна стока, която те са искали да разтоварят колкото се може по-бързо.

Накрая трябва да се спрем и на въпроса защо си говорим за „локдауни“, а не за карантина. Масовата употреба на думата „локдаун“ всъщност е още една, но по-тънка манипулация, тъй като „lock down“ на английски се използва по-често в контекста на затвори и каторги. От самото начало в Ухан терминът беше наложен вероятно точно с тази цел – да се наложат затворнически асоциации на противоепидемиологичните мерки и по този начин да се дискредитират и да се създаде усещането, че те не са в интерес на хората. Което би било много по-трудно ако се говореше за борба с опасна заразана болест. В началото на пандемията, когато наистина отразяването й се фокусираше върху опасностите от вируса, имаше много по-голяма подкрепа за борбата с нея, но след това дезинформационната пропагандна кампания си свърши зловещата работа. Въпросното изследване е просто още една част от тази кампания.

Наистина зловещото обаче тепърва предстои – дискредитирането на фундаменталните противоепидемиологични мерки няма да се ограничи само до COVID, а ще се пренесе и към останалите вече съществуващи заразни болести, и, което е най-опасно, към тези, които ще се появят в бъдеще. Някои от които ще са още по-опасни от COVID, но следвайки установените прецеденти ние едва ли ще се опитаме сериозно да спрем.

– –
* Авторът работи във факултета по генетика в университета „Станфорд“ (Department of Genetics, Stanford University, Stanford, California 94305, USA).  Текстът е писан специално за чикагския сайт на български език eurochicago.com, в отговор на техни въпроси.

     Автор: Георги К. Маринов

     Източнии: e-vestnik

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.