Караянчевците ще остареят, дано някой ги дари със стари календари

Караянчевците ще остареят, дано някой ги дари със стари календари
20-10-2020г.
17
Гост-автор
В това да подариш стари календари на възрастни хора има нещо нагло цинично. Подаряваш минало време, подаряваш свършено нещо.
 
Посетих актьора Васил Попов - близък приятел и колега на баща ми - няколко месеца преди да си отиде от този свят. Беше събрал целия си свят в една кухня - там беше телевизорът, масата са хранене и четене (разделена на две половини), дори болничното му легло. Пишеше красиво разни свои спомени в една тетрадка. Другото му занимание беше да изрязва картинки и снимки с котенца. Лепеше ги в нещо като албумче, което си разглеждаше. Е тия снимки на котенца ми докараха такава тъга, че с дни после ми се ревеше.
 
Със старите, подарени на възрастни хора календари изитах същото чувство. Само че примесено с гняв, защото не те са си ги избрали, а това е "волята на дарителя". За да върнеш подобен "жест", може би е добре да подариш опаковки от използвани храни - например опаковка от масло, празна кофичка от кисело мляко, кутия от бисквити, празно кенче от кока-кола...
 
Безчовечна Караянчева и подобни! Една стара българска приказка имаше за едно семейство, дето давало на възрастния дядо на фамилията да яде от дървена копанка, та детето един ден казало на баща си, че и той като остарее, от същата копанка на дядо си ще го храни...
 
Един ден и караянчевците ще остареят, затова силно се надявам някой да ги дари със стари календари, изостанали некролози, стари фишове от сметки, изолзвани билети за градски транспорт, огънати капачки за буркани и изобщо всичко, което може да им напомня колко са извън времето и колко са ненужни. Всъщност, тъй като те и сега са извън времето и са ненужни, подаряването може да започне сега...
 
Автор: Мария Касимова-Моасе
 

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.