Можем ли обаче, като пренесем нещата в държавния живот, да кажем, че „законът не може да бъде над гражданите и над техните желания“?
И ако това за някои „баш граждани“ на нашата страдна република, както се вижда, е така (справка: по всички медии от последните месеци), може ли да се приложи като правило и къде ще отиде животът на всички ни, на държавата като цяло?
Каноните са правилата на живота в Църквата.
А в Църквата се влиза и остава по собствено желание.
Но който е в Църквата, се задължава и спазва каноните на Църквата.
Ако не иска или му е тежко – свят широк!
Да излезе от Църквата и да ходи, където му видят очите.
Но никой такъв човек или въобще хората извън Църквата нямат право да изказват мнение за валидността на правилата в Църквата, пък бил той и началникът на кабинета на смятащия се за най-важния човек в държавата.
Защото видяхме, че и последният не го направи, а го прави чиракът му.
И да си дойдем на думата.
Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия се съобрази с канона, както и трябваше да направи.
По стечение на обстоятелствата това го знаят дори папата и целият му екип и никой от тях не е искал (а и не би посмял да поиска) от ръководството на БПЦ да наруши канона.
Вярно е и това, че любезността, с която папата беше посрещнат в синодната палата, можеше да се прояви и в други моменти на краткото му посещение.
Но липсата на любезност не се налага от самите канони, а просто от нечии разбирания.
За това става въпрос.
Източник: dveri.bg
Заглавието е на "Гласове"
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
