Кан Тервел, спасителят на Европа

Кан Тервел, спасителят на Европа
07-05-2021г.
34
Гост-автор

Владетелят е канонизиран за светец от католическата църква

Кан Тервел е описан в средновековни западноевропейски исторически съчинения, а между VІІІ-ХVІІ в. и в безброй драми, романи, разкази, поеми. Приписват му се и повече дела, отколкото е свършил, включително и цялостното покръстване на българите. Поради което е канонизиран от западната църква под името Свети крал Тривелий. От монументалния дванадесеттомен труд „История на църквата“ на католическия църковен историк Цезар Бароний, свети крал Тривелий влиза под номер 1 в списъка на българските светци на отец Паисий в „История славянобългарска“.

Възрожденските художници рисуват масово фрескови изображения на свети крал Тривелий. Образа му виждаме както в импозантните катедрали в Преображенския и Троянския манастир, така и в малки селски църкви като в пернишкото Старо село или в самоковското Бельово. Но с какво кан Тервел придобива тази необикновена популярност? За да разберем това, трябва да разгледаме и сериозно да приемем ревизията на пред ставите ни за Българската държава в първите десетилетия от съществуването й, произхода и числеността на българския народ и отношението на българските власти към християнството.

Старите представи рисуваха българите като народ от тюркски произход, домъкнал се като номади заедно с хуните през ІV в. в Източна Европа, попаднал под властта на западните тюрки в края на VІ век. В 632 г. един от владетелите му, кан Кубрат, се освободил и създал Велика България от Карпатите до Урал на запад и изток и от Долния Дунав до Кавказ на юг. Тази държава била унищожена от хазарите в 660 г., но една малка орда от двадесетина хиляди души се свряла в блатата край устието на Дунав и

кой знае как победила цялата византийска армия и флот в 680 г.

След което завладяла Мизия (дн. Северна България) и си изградила тук малка държава. Ордата постепенно разширила формацията си. Внимателно анализираните от българските учени стари и новооткрити източници налагат нови представи за историята ни. Първо българите се оказаха не тюрки, а индоевропейци от иранския клон на расата. Прародината им се оказа Бал хара (равнините на запад от Памир), а не Монголия. Оказаха се не примитивни номади, а високо цивилизован уседнал народ с градска култура, силно развито занаятчийство и земеделие, с доста високи постижения в медицината, математиката, металургията и т.н. Българите създават навсякъде, където се преселват и усядат в различни държави. Велика България е само една от тях.

Тя не е унищожена от хазарите в 660 г., а само разсечена на две, като всяка част заживява самостоятелен държавен живот. Това са т.нар. Волжска и Дунавска Българии. Територията на Дунавска България не се състои от блата на делтата на Дунав, а от териториите на днешна Украйна на запад от Днепър, Молдова и Влашко. Там живеят не по-малко от 1 – 1,5 милиона българи. Именно затова император Константин ІV Погонат тръгва срещу българите с цялата си армия и флот. Това е скъпо и опасно военно усилие, което се предприема само в случай на крайна военна опасност. Срещу малочислено чергарско племе, свряно в тръстиките на дунавската делта, императорът би изпратил областния управител с крепостните гарнизони. С оглед на историята на кан Тервел необходимо е да изясним още един въпрос, иначе не може да стане ясно как е бил канонизиран за светец на християнската църква.

Знаеше се, че кан Кубрат е бил християнин,

но се предполагаше, че това е било само дипломатико-политически трик. Оказа се, че Кубрат е бил християнин до края на живота си – погребан е по християнски, заедно с походния си олтар. Покръстен се оказа и Аспарух – на откритото в погребението му бойно знаме има кръст на върха. По негово време в списъците на Вселенската патриаршия се появява Оногондурска епископия, обгрижваща българите християни. За кан Тервел също има достатъчно сведения, че е християнин. Той не би могъл да получи титлата кесар (цар) в 705 г., ако не е християнин по рождение, а няма сведения, че е приемал Светото кръщение по-късно. На печатите си той е изобразен с християнски инсигнии на властта (кръст и палици), а най-голямото доказателство ще дойде в 717 г., но за това по-късно.

Всичко това не е необичайно за епохата. В много европейски държави (Империята на франките например) също владетелската династия и част от населението са християни, а останалите  не. Кан Тервел заема властта в 701 г., след като баща му кан Аспарух загива в бой с хазарите. Както всички канове от династията Дуло (632-759) той избягва да воюва с Византия, предпочитайки да решава спорни въпроси с преговори и договори. Но в 705 г. при него пристига с кораб от Крим заточеният там след преврат ексимператор Юстиниан ІІ. Той моли за военна помощ, за да възстанови властта си.

Кан Тервел с армията си пристига пред Константинопол и го превзема

Тервел е единственият български владетел, който превзема столицата на Византия. Възстановеният на трона Юстиниан ІІ го обсипва със злато, копринени дрехи, прави го кесар и му дава областта Загоре. Груба грешка, тъй като на територията на Загоре са последните пристанища на Византия в Черно море. Столицата на империята става стопроцентово зависима от доставянето на жито от Мизия и Тракия. Горе-долу както сега България от Украйна при транспорта на руски газ. През 708 г. Юстиниан ІІ вероломно нахлува в България с цялата си армия, извършвайки десант по плажовете на Анхиало с очевидната цел да си върне Загоре. Кан Тервел атакува незабавно мъчещата се да се организира в боен ред войска и я унищожава до крак.

Юстиниан моли отново за мир, който очевидно е сключен, тъй като при нов опит за преврат лоялният Тервел му изпраща помощ. Юстиниан все пак е свален, българите се прибират у дома си безпрепятствено. Отношенията на Византия с България се влошават и през 712 г. Тервел прави някакъв набег на византийска територия. Дотук нищо повече от това, което прави всеки друг български държавник. Освен обстоятелството, че Тервел има стопроцентов успех. Ако собствениците на хотели от Свети Влас до Синеморец знаеха кой им е осигурил Южното Черноморие, сигурно щяха да му издигнат величествен бронзов паметник, какъвто му издигат византийците в 718 г. за друга заслуга.
В 717-718 г. събитията се стичат така, че

кан Тервел става защитник не само на България, но и на цяла Европа

И тук е необходимо предварително да поясним няколко неща. Създателят на новата ислямска религия Мохамед, роден в 632 г., завещал на наследниците си разпространението на религията с огън и меч. За по-малко от няколко десетки години арабите овладяват и ислямизират народите в Северна Африка, Близкия изток, Персия, териториите на днешните Ирак, Афганистан, Пакистан, Анадола... Спира ги само мечът на кан Тервел, така че 7 века не смеят да припарят към Европа.

В началото на VІІІ в. арабите планират атака на Европа едновременно през двата й „входа“ – Гибралтар и Босфора. Нахлулите в Испания араби бързо превземат Иберийския полуостров и нахлуват в Южна Франция. Главното военно усилие обаче е насочено към Босфора. С 200-хилядна войска и 2500 кораба арабите се стоварват край Константинопол в 716 г. и стягат столицата на най-мощната християнска империя в железен обръч. След няколкомесечна обсада градът е пред падане.

В един чудесен пролетен ден защитниците изпадат в отчаяние, виждайки по хълмовете край града редиците на българските конни полкове

С България няма договор за взаимопомощ, а отношенията са влошени от предходните събития. Но в следващите минути от крепостните стени се разнася ликуващ вик: „Христос Ника“ (Христос побеждава). Българските конни отряди атакуват безмилостно пръсналите се край лагера си араби. Ролите се сменят. Арабите се затварят в лагера си.

Скоро започва глад - българите избиват всички продоволствени отряди. Арабите обаче са упорити – изяждат конете си, кожената конска амуниция, тревите и дърветата в лагера. След едногодишни битки, отчаяни те излизат за генерално сражение. Според германския хронист Зигиберт са останали 33 000 души и те загиват до крак, смазани от българската конница. С мюсюлманската арабска агресия към Европа е свършено. Ще я повторят османските турци чак след 7 века.
Кан Тервел си отива, без да иска нищо от Византия. Това дава възможност на хронистите в Европа да решат, че

мотивацията му за тази тежка военна акция е изпълнение на християнски дълг

Възможно е, както е възможно българският владетел да е решил, че е по-добре да има за съсед винаги предвидимата Византия, отколкото фанатизираните от исляма араби. Както и да е, кан Тервел свършва това, което е трябвало да направи. В Европа едва в 734 г. арабите ще бъдат спрени при Поатие (Франция) от Карл Мартел, който избива 6000 души в тежко сражение. Но Европа знае да смята поне в тази епоха. 6 хиляди е много по-малко от 200 хиляди.

Затова за спасител на Европа е обявен „крал Тривелий“  Тербелно

в италианската литература, Трибелиус в немската. Той е обявен за светец и дори се твърди, че след 21 години управление станал монах под името Теоктист. Тервел е забравен през ХVІІІ-ХІХ в., когато европоцентризмът взема връх. Днес учениците на Запад учат, че Карл Мартел е спасителят на Европа от исляма. А във фундаментален труд на именит западноевропейски историк, преведен и у нас наскоро, прочетох, че Византия сама се справила с ислямската опасност. Думите „България“ и „Тервел“ не съществуваха дори в този труд. Това е понятно донякъде, но защо и ние забравихме Тервел, за разлика от нашите възрожденци. И само него ли?
   
    Източник: Spisanie8

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.