Така или иначе, за новото правителство се знае, че:
Ще има петима вицепремиери и разширена структура. Създават се нови министерства. Всичко това се прави не от грижа за населението, а единствено поради многочислеността на коалицията – да се намерят постове и ресори за всяка от партиите. А сега да си представим, че Бойко Борисов бе назначил петима заместници, измисляйки специални министерства за Валери Симеонов и Красимир Каракачанов? Фейсбук щеше да е пълен с недоволство, протести щеше да има. Сега – тишина.
Задачата на единия от вицепремиeрите е да отговаря за “ефективното управление“. Това едно към едно е директор на водопад. Едно към едно - и съобразно практиките на мъжете с дебели портфейли за измисляне на длъжности за заслужили дами. Титулярката на поста – Калина Константинова, е неизвестна довчера жена. Разлика с калинките на ГЕРБ? И как на този фон звучат заявките за уволнения на 30 000 чиновници?
Новият министър на туризма Христо Проданов е пълна подигравка с бранша. Никой никога не го е чувал да има каквото и да е общо с туризма.
А историята с Иван Иванов е направо криминална. Уволнен спешно преди години като зам.-министър на МВР заради връзки със СИК, сега ще оправя земеделието. Нещо повече – БСП си позволи нагло да лъже, че не е бил представител на групировката в Шумен. Регистрите още са налични обаче.
Всички тези хора обявиха като първи приоритет борбата с корупцията. Да не забравяме, че ще им помага шеф на НАП, продал на бушон задлъжнялата си фирма. По абсолютни всички параграфи четворната коалиция наподобява тройната. Разликата е, че част българите бяха деца, когато управляваше тя. И не знаят какво точно представляваше тройната коалиция.
Много неща се изписаха, че промяна не може да има с Корнелия Нинова. Обаче промяната продължава и с... Гроздан Караджов.
Той е всепризнат борец за нулева корупция още от времето на Иван Костов – като шеф на борда на БТК, на добре известната фондация “Демокрация“ и т.н.
Какво ли щеше да се случи на ГЕРБ, ако бе записала в програмата си въвеждане на “всички“ елементи от Истанбулската конвенция, касаеща насилието срещу жени. Отново щеше да има бурно недоволство. Точно това записаха новите управляващи. Забележете – не какви да е елементи, а “всички“. Именно тази думичка отваря вратата за наистина каквото и да е било. Просто в преговорите БСП, която уж никога нямаше да се съгласява за конвенцията, е клекнала. Изнамерена е била нужната формула – хем да се приемат нещата, хем формално да не изглежда така. Обаче и по този казус БСП лъже нагло, че дъждът вали нагоре.
На младите много им се управлява. Не става дума толкова за министъра на културата, колкото за “климатичния“ вицепремиер Борислав Сандов и сподвижниците му. Интересни неща се случват с “младите зелени“, макар да не се шуми около тях. Малко преди изборите една от екозвездите – Александър Дунчев, оглавил агенцията по горите при служебния кабинет, напусна “Зелено движение“. Той заложи на далеч по-рентабилната ПП. Друго лице на “зелените“ – Зарица Динкова, бе зам.-министър на МВнР при служебното правителство. Кадрите на “Зелено движение“ показват най-голямо желание за кариера и успеваемост да се пласират – точно както комсомолът на ГЕРБ досега.
Каквото и да говорим, премиер ще е човек, нарушил Конституцията, двоен гражданин доскоро и лъгал хората около гражданството си. Това е не само морален казус. Всяка една уважаваща себе си държава, още повече голяма и вярна на САЩ, като Канада, би погледнала твърде специфично на този премиер. Да опита да го вербува, например. Всички хора, които твърдят “ама по-добре ли е на Русия да е бил гражданин“ са безкрайно глупави. Разбира се, че не е по-добре. Същото е. Чисто сърдечна простотия е и питането “по-добре ли е ГЕРБ да се върне“. Не, не е по-добре. Същото е.
Всичко това не значи, че новото правителство непременно ще бъде по-лошо от старото. Но означава, че на този етап съмнението трябва да бъде много по-голямо от оптимизма. Нищо не дава повод за надежда. Обективността изисква да се признае, че всичко е вече виждано, бягаме уж от него... но за пореден път ни връхлита.
Впрочем, българите са наясно с това. Обаче сред тях има две категории хора. Едните са гласовито и решаващо за общественото мнение малцинство. Те са партийни бесове, а бесовете на цели четири формации вече не са опозиция. Така чисто количествено намаляха недоволните гърла. Няма ги кодзилите на ДБ, които да се тръшкат срещу властта – те са властта. Троловете на БСП не клеймят управляващите заради конвенцията, защото любимката им Нинова е вече управляваща. Калинките на ПП са хубави калинки, понеже, видно от изборните резултати, са наши калинки. Бесовете нямат интерес да съобщават истината, те леят шербет – досущ троловете на ГЕРБ. Герберите пък се превърнаха в опозиционни борци за чиста и свята република, но са малцинство. Всичко това обяснява механизма за цялостната обществена благосклонност в момента.
Вторият тип българи са тихото мнозинство. Те нямат никаква полза да бъдат лъгани отново. Но се ориентират по първата група – ако тя е недоволна, недоволни са и те, ако тя е тиха, положително мислене обхваща и тях. В момента те удобно предпочитат да се правят, че не виждат действителността. Много скоро ще си кажат “пак ни излъгаха“. А истината е, че се самозалъгват.
Автор: Искрен Вълчев
Източник: ГЛАСОВЕ
