Какво тук значи някакво си знаме?!

Лидия Делирадева, Фейсбук:

Добро утро на Разпети петък. Да поговорим за Хасановците. Новината за ученика, изгорил българското знаме, сигурно не е шокираща за никого.

Достигнали сме до точка на умствена безчувственост, когато вече не се замисляме, че препускаме в галоп по пътя на нашето национално погребение.

Някакъв Хасан изгорил някакво знаме. Голям праз. Подобни новини има всеки ден.

Хасановците се множат, ходят по тази земя, хранят се, оригват се и вегетират. Бавно превръщайки всеки от нас в подобие на себе си. Мълчанието и бездействието ни правят подобни, да. Съучастници.

Маймунският порив на Хасан обаче отива още по-далеч. Той е знак за безтегловност. Морална, духовна, емоционална безтегловност, в пространството на която няма самоопределяне.

Хасановците нямат идентичност. Те не се определят като българи, германци, руснаци, американци.

Хасановците биха изгорили всяко знаме, защото за тях не съществуват светини, а само разрушителни инстинкти.

И ако при животните все пак има природен закон да опазват територията си, при Хасановците територията е място, където да се нахранят, изходят и да продължат нататък, в търсене на поредния кенеф за първичните им нужди.

Техният хабитат е навсякъде, където има почва за безотговорност и безнаказаност.

Ние отглеждаме примитивни същества, скъпи приятели.

Няма значение дали Хасан е циганин или не.

Той е емблема на националното ни обезличаване.

Ние отглеждаме деца, за които род и родина са само драсканици в някакъв учебник.

Тези деца не растат с любов към България.

Бих искала да опонирам на онези, които веднага ще кажат, че децата ни трябва да се възпитават като граждани на света, да мислят наднационално и глобално: разбира се, само че за да станат тези деца достойни граждани на света, те първом трябва да израснат като достойни граждани на своята родина.

Какво тук значи някакъв си трибагреник?

Всичко.

Защото е важно да имаме дом. Важно е да обичаме този дом и да почитаме историята му, да възсъздаваме всеки ден любовта към миналото му - с безчетните му победи и падения, да съграждаме всеки миг настоящето му с разум и грижовност.

По този начин ще имаме всякога къде да се подслоним, докато животът ни предизвиква и шамаросва.

Родината е дом. Светът е голям и прекрасен, само когато човешките същества имат място, за което да мислят като за свое убежище, в чийто земен уют да оставят костите си, в чието небе да разперят криле.

Отглеждането и възпитаването на духовно бездомни поколения ще ни направи земя на катунари.

Ничия земя. Временна земя. Това е… Кажете на Хасан, че той е просто един бездомник...

{BANNER_ID-4}